Киокушин карате е много повече от система за самозащита или метод за поддържане на добра физическа форма. За мнозина то е начин на живот, който обединява физическата дисциплина, духовното усъвършенстване и философията на Изтока. Киокушин карате принадлежи към категорията на т.нар. Будо карате – бойно изкуство, в което „bu“ означава битка, а „do“ – път. Това е „Пътят на бойното изкуство“, чиято цел е личностно израстване чрез тренировка и самоусъвършенстване.
Исторически корени
Както повечето бойни изкуства, киокушин карате проследява своите корени до легендарния Бодхидхарма – индийски принц и будистки свещеник, който през VI век отишъл в китайския храм Шаолин. Там той основал Чан будизма (известен в Япония като Зен), насочен към постигане на просветление чрез медитация, а не чрез ритуали или изучаване на свещени текстове. Според преданието, Бодхидхарма стоял в медитация пред стената на храма цели девет години, докато достигне просветление. За да укрепи тялото и ума на монасите, той въвел физически упражнения, които постепенно прераснали в бойни изкуства.
През вековете Зен философията и бойните изкуства се разпространили от Китай до Окинава, а по-късно – и в Япония. Там те се обединили в единна система, която оказала силно влияние върху японската култура.
Значението на думата „карате“
Думата карате произлиза от „кара“ – празен и „те“ – ръка. Първоначално „кара“ е означавало „китайски“, заради връзката с китайското кемпо. С времето обаче учителят от Окинава Гичин Фунакоши, създател на Шотокан карате, променя значението в „празен“, за да подчертае философската основа на изкуството – бойна система без оръжие, но и стремеж за „изпразване“ на ума от излишни желания и емоции.
Будистките изрази „Shiki soku ze ku“ („Формата е празнота“) и „Ku soku zeshiki“ („Празнотата е форма“) отразяват именно тази идея. Думата „ку“ означава истина и е в основата на вътрешното разбиране на карате.
Будо – Пътят на бойното изкуство
Будо произлиза от „bu“ – боен и „do“ – път. В японската традиция това е пътят на духовното усъвършенстване чрез бойните изкуства. „До“ е сродно с китайското „Тао“ и носи идеята за начин на живот, при който наученото се превръща в мъдрост.
Докато Зен се фокусира върху мирната медитация, „До“ търси самоусъвършенстване чрез самата тренировка. Практиката на ката в карате често се определя като „подвижна медитация“, в която тялото и духът работят в хармония.
Доджо – мястото на пътя
Залата за тренировки в карате се нарича доджо – „място за Пътя“. Тя не е просто физкултурен салон, а свещено пространство за учене и дисциплина. Влизането и излизането винаги е съпроводено с поклон, като знак на уважение. Не се носят обувки, за да се поддържа чистота и да се остави външният свят извън тренировъчното пространство.
Тренировките често започват и завършват с мокусо – кратка медитация за изчистване на ума.
Униформа и символика
Тренировъчната униформа се нарича доги (или „джи“), което означава „дрехи за Пътя“. Те символизират стремежа към усъвършенстване и винаги трябва да бъдат чисти и спретнати. Според Мас Ояма – основателят на Киокушин, кърпенето на доги не е срамно, но носенето на мръсна или неподдържана униформа е недопустимо.
Коланът (оби) обаче никога не се пере – той носи следите от потта и усилията на трениращия и се превръща в свидетелство за неговия път.
