Красимир Кирилов: Във Варна бойните спортове се развиват бързо

Красимир Кирилов е главен треньор по кикбокс в СКБИ „Боил“, преподавател е в Спортното училище „Георги Бенковски“ във Варна. Последната година е изключително успешна за него, тъй като състезателите му печелят медали от всеки голям форум, на който участват. Получи и награда „Варна“ за учител на годината в сферата на професионалната подготовка.

Красимир Кирилов даде пространно интервю за колегите от Информационна агенция „Черно море“:

Г-н Кирилов, през тази година получихте награда „Варна“ за учител на годината заради работата си с подрастващи в Спортното училище „Георги Бенковски“, какво означава за Вас това признание?

– Тази награда е голяма корона, но и голямо предизвикателство, тъй като задължава. Оттук нататък съм амбициран да влагам все по-голямо усърдие в работата си, защото това е единственият начин да се върви напред.

Годината е изпълнена с доста медали за Вашите състезатели от клуб „Боил“. Кои са най-ценните победи, които постигнаха до момента?

– Досега са минали две държавни състезания от календара. И на двете се представихме много добре и станахме отборни първенци. Всички състезатели дадоха максимума от себе си. Смятам, че годишният цикъл на подготовката ни е направен, както трябва, вървим по план, а пикът трябва да е в края на годината, когато предстоят европейско първенство за юноши и световно за мъже и жени, преди това имаме още три държавни първенства. Паралелно развиваме и професионалното направление, наши състезатели ще участват на няколко гали. Участваме и на световни купи, на които виждаме на какво ниво сме.

И на какво ниво са българските състезатели?

– Аз мога да говоря специално за клуб „Боил“ и това, което виждам, е, че вървим в правилната посока и уменията, които демонстрират състезателите ни, са на европейско и световно ниво. Трябва да продължим да преследваме максимума от всяка една проява, в която участваме.

Колко са състезателите, които тренират в клуб „Боил“, и в какви възрастови групи са?

– Ние обхващаме максимален диапазон от състезатели. На държавните първенства нашите участници са от 13-14 години нагоре, като в по-леките, татами стилове, имаме и 10-12-годишни. Работим с групи за подрастващи, в които записваме деца над 5 години. Там те развиват двигателните си качества и усвояват основни техники от спорта. Впоследствие влизат и в Спортното училище „Георги Бенковски“, където продължават да се усъвършенстват.

Това ли е оптималната възраст да се започнат тренировките по бойни спортове?

– Долната граница не е фиксирана, всичко е индивидуално и зависи от развитието на детето. Има и петгодишни деца, които идват с голямо желание, решили са, че искат да тренират, а има и по-големи, които идват само защото родителите им ги карат, но те тепърва формират навиците си. Нашата цел е да имаме масовост при най-малките, за да направим възможно най-добрия подбор сред тях за състезатели, които да развием на нужното ниво, за да участват на държавни и международни първенства.

Какви качества търсите в тях?

– Основно гледаме първо дали имат желание, оттам нататък всичко друго се постига с много труд.

А какво развива спортът в подрастващите?

– На първо място – дисциплината. За мен най-важното е децата да бъдат дисциплинирани и да вярват в собствените си сили, за да могат да реагират адекватно на предизвикателствата, които спортът поставя пред тях.

На какво се дължи според Вас повишеният интерес към бойните спортове в последните години?

– Специално във Варна бойните спортове се развиват с бързи темпове. Нашият град е един от тези с най-много клубове за бойни спортове. Имаме традиции, кикбоксът у нас е тръгнал от Варна и това кара децата и техните родители да го предпочитат. Те виждат в него спорт, който дисциплинира и развива много качества, които впоследствие са от полза и в живота.

А добър начин ли е за справяне с агресията сред подрастващите?

– Абсолютно. За мен бойните спортове са добър отдушник на агресията, която виждаме навсякъде – по улиците, във филмите, в новините. Трениращите изразходват цялата си енергия и натрупани емоции в залата и се прибират у дома смирени и удовлетворени.

Вие самият защо се насочихте към бойните спортове?

– Аз от малък тренирам, преди се занимавах с бокс, впоследствие се ориентирах към кикбокса. За мен бойните спортове са начин на живот, съдбата ми е свързана с тях.

Кога се ориентирахте към треньорската професия?

– Бях 26-27-годишен, когато започнах като треньор в СК „Кралекс“, след това през 2005 година създадохме СК „Боил“, който успяхме да наложим като един от водещите клубове у нас.

Сега, когато вече знаете какво е от двете страни на ринга, чия задача Ви се струва по-трудна и отговорна – на състезателя или на треньора?

– За мен треньорската дейност е призвание, професията е доста трудна. Треньорът не е просто треньор в залата, той играе важна роля и за възпитанието на децата, а това е голяма отговорност. Никак не е лесно да възпиташ един спортист, тъй като те по характер са по-своенравни, а треньорът трябва да успее да му наложи своите възгледи. Един треньор трябва да борави с голям арсенал от методи, за да стигне до успех в работата със своите състезатели.

Трябва да е и добър психолог, доколкото разбирам…

– Разбира се… И не само това… Понякога се налага да бъде и лекар, и всичко друго, което е нужно, за да помогне на един състезател.

Кое е най-важното, на което искате да научите състезателите, с които работите?

– Да вярват в собствените си сили и да бъдат наистина хора – това липсва в последно време…

Кои са качествата, които са решаващи за успеха на ринга?

– Много са… До успеха водят цяла съвкупност от качества. За да се качиш на ринга, трябва да бъдеш достатъчно подготвен, достатъчно трениран и мотивиран. Това е процес на наслагване, който не е лесен и който преминава през много стъпала, за да се стигне до крайния успех. Той не е еднопосочен – понякога прескачаш едно стъпало, но след това слизаш три надолу, затова казвам, че процесът е бавен и труден.

Страхът има ли място на ринга?

– Всеки състезател трябва да има някаква доза страх, безстрашни хора няма на тази сцена. Но страхът трябва да е до такава степен, че да те провокира да мислиш, да разсъждаваш, да правиш заключения и да реагираш адекватно на ситуациите.

Kои са били най-трудните моменти в кариерата Ви досега?

– Трудните моменти за мен са тогава, когато не си достатъчно оценен, когато хората ти завиждат заради това, че ти се справяш. Ако не си устойчив и със силен характер, в един момент може да загубиш вяра в собствените си сили. Това според мен са най-трудните моменти, които с годините и спортисти, и треньори се учат да преодоляват спокойно, хладнокръвно и с известна доза хъс.

Повече приятели или повече завист Ви донесе спортът?

– Когато си на върха, когато си се доказал, тогава срещаш повече завист, отколкото приятели. Най-важното е обаче да се гледа в правилната посока и да не спира да се работи за постигане на целите.

Хората, на които сте сигурен, че можете да разчитате, от спортните среди ли са, или не?

– Аз имам много съмишленици сред спортните деятели, имам и доста добри познати от други сфери. Спортът обаче изгражда, прави те дисциплиниран и затова хората, които тренират, обикновено общуват помежду си и са свикнали да разчитат първо едни на други.

Какво Ви дава и какво Ви отнема решението да се посветите на спорта?

– Спортът и по-скоро треньорската работа ми отнема много от времето за семейството. В последните години, в които съм бил и национален селекционер, постоянно съм по лагери и състезания, ангажиментите следват един след друг и моите деца не са получили от мен това внимание, което другите деца получават от своите родители, същото важи и за съпругата ми. Това ме мотивира да бъда по-добър като треньор и вниманието, което не съм дал на моите деца, да го дам на моите възпитаници и на моите ученици във времето, в което съм с тях.

Близките Ви разбират ли тази Ваша прекомерна ангажираност с работа?

– Семейството ми много ме подкрепя и това ми дава сили да вървя напред и нагоре.

Кои са лично за Вас най-ценните успехи, които имате, и най-скъпите признания, които сте получил до момента?

– Признанието, с което тази година община Варна и Спортното училище „Георги Бенковски“ ме удостоиха – да бъда обявен за учител на година, наистина е едно от най-ценните. То е награда не само за работата ми като треньор, но и за целия принос, който съм дал за развитието на моите ученици. Знак е, че трябва да продължа в тази посока и занапред.

Един от Вашите възпитаници беше обявен за ученик на годината…

– Така е, Теодор Христов получи това признание в сферата на професионалното образование. Той нямаше и шест години, когато влезе за първи път в залата. Премина през всички нива на подготовка, като същевременно тази година завърши и Спортното училище „Георги Бенковски“. За мен това е още по-голямо доказателство, че моят труд дава резултат и има полза.

За какво мечтаете оттук нататък в личен и в професионален план?

– Най-важното е да сме здрави, да имаме повече възможности да се реализираме и да продължим всички в „Боил“ да бъдем един сплотен колектив, защото до момента това ми е била най-важната задача – да го изградя и да го запазя, всички сме като едно семейство и искам да продължи да бъде така…

Полина Петрова/Информационна агенция „Черно море“