„Всичко е в краката“.
Колко ли пъти сте чували това от треньора в залата или в някое интервю на световен шампион? Най-добрите боксьори знаят, че дългата и славна кариера идва от петите, а не от юмруците.
„Движи се като пеперуда, жили като пчела„. Казал го е може би най-великият измежду великите. Следващият път, когато си пуснете боксов мач, опитайте се да се абстрахирате от това, което се случва на горния етаж. Или поне го оставете на заден план. Наблюдавайте краката на боксьорите. Бързината, такта, подскоците, плавното движение.
Боксът често пъти е наричан игра на шах, но освен това може да бъде окачествен като красив танц. Наляво-надясно, две напред, една назад…
Перфектно доказателство за общото между танца и бокса е успехът, който сполетя една от младите надежди на родния женски бокс. 15-годишната Румяна Александрова, която за пръв път влиза между въжетата преди година и половина, днес е републиканска шампионка и сребърна медалистка от Европейското първенство за юноши и девойки в категория до 50 кг.
Каква е тайната на успеха ѝ, кой я е тласнал към ръкавиците и какви са мечтите и целите на лъчезарната състезателка на БК „Локомотив“ София, говори Румяна Александрова:
– Здравейте! В момента се намирам у дома, в София.
– Колкото и странно да прозвучи, по бокса ме запали майка ми. След прекратяване на танцовата ми кариера се насочих към по-силовия спорт. Една сутрин решихме да отидем до кварталния стадион Локомотив София, тъй като бях разбрала, че там има и боксов клуб, който точно тогава набираше млади и нови състезатели. В началото идеята ми беше да е някакво допълнително движение, колкото да поддържам форма, но постепенно се превърна в начин на живот.
– Точно така! Всичките ми треньори от БК „Локомотив“ София бяха очаровани от координацията и дисциплината, които танците ми бяха осигурили. Благодарение на тези качества влезнах в час доста бързо.
– На 1-ви януари ще станат година и половина. Но от доста отдавна вече не ми остава време за спортните танци. Това не е повод за съжаление, разбира се, защото сега съм изцяло посветена на бокса и това е нещото, което ми носи най-голямо удоволствие!
– Сама се оценявам като борбена личност, с желязна воля. Аз съм човек, който каже ли нещо-го прави и поставя ли си цел я преследва! Винаги има накъде по-добре, но смятам, че се движа в доста добра посока. Вярвам, че с усилени тренировки всичко ще ми се получи!
В началото на декември завоюва сребърен медал от Европейското първенство в София? Доволна ли си от представянето си и с каква нагласа влезе в състезанието?
– Като всеки един състезател влязох с нагласата да стана европейска шампионка за юноши. Лично аз съм доволна от постигнатото, въпреки че винаги има още какво да се желае. Всеки един участник се беше подготвил добре за шампионата и заслужаваше да стане шампион. Но първото място е само едно и трябва да се докажеш, за да стъпиш на върха.
– Подготовката не беше никак лесна предвид обстоятелствата, но нашият клуб осигури всички необходими условия за провеждането на възможно най-много спаринги и тренировки. Треньорите се грижеха за дистанцията помежду ни, за дезинфекцията и следяха стриктно за носенето на предпазни маски. А тренировките, въпреки че бяха малко, бяха качествени и успяха да ни подготвят отлично.
– Абсолютно! Целият треньорски екип дава всичко за състезателите си. Държат извънредни лапи, правят допълнителни тренировки. Успехите ни са плод на усилията и старанието на боксьорите, но и благодарение на труда, който личните треньори влагат в подготовката ни.
– Да, интересувам се. Любим боксьор ми е Райън Гарсия, а любима боксьорка ми е Стойка Петрова. И не само в професионалния бокс. Стойка е моят пример и искам един ден да вървя по нейните стъпки. Изключително съм щастлива, че я познавам като човек и освен това е и мой треньор.
– Точно така! Тя, както и Розалия Пейчева, бяха неотлъчно до мен. И по време на свалянето на килограми, което за мен е същинско мъчение, и по време на тренировъчния процес. Затова накрая, когато спечелихме, всяко лишение беше незначително и радостта беше огромна и напълно заслужена!
– Аз съм много суеверна, що се отнася до бокс. Те не са точно обичаи, но имам неща, които правя за късмет. По ръцете си нося много гривни, тях трябва да ги махна преди започване на състезанието, дори и да играя последния ден. А пък обеците ги махам в колата, напът за срещата. В деня на мача трябва да спя поне 2 часа и то с ръката в джоба. Също така когато навивам бинтовете първо навивам на лявата ръка и ръкавиците също първо на лявата. Имам късметлийски чорапи на лисици, които ми носят победата. Без тях също не мога да играя. И още много такива дребни ритуали, които си правя, за да успокоя сама себе си и да ми донесат късмет.
– Да тренирам здраво и да завоювам златен медал от европейско първенство, както и отново да стана републиканска шампионка. Пожелавам си да продължа да съм толкова упорита и да изпълня целите си.
– Искам да благодаря на треньорите ми Борислав Георгиев, Роман Цветков, Стойка Кръстева и Петър Илиев.Също така и националните треньори Ангел Тодоров, Светлана Каменова и Петър Лесов затова, че повярваха в мен и ми дадоха шанс да се докажа. На Розалия Пайчева за подкрепата. На семейството ми, за това, че още не са ме изхвърлили заради постоянното ми говорене за бокс. И на всички, които бяха съпричастни с мен по време на свалянето на килограми.
Boec.BG пожелава много здраве на теб, на семейството ти и на близките ти и нека 2021-ва бъде още по-успешна за теб!
– Благодаря Ви! Бъдете здрави!
