„Щом слезеш от най-високата стълбичка, трябва да тренираш още по-здраво“.
Само големите шампиони знаят, че стъпването на върха е лесната задача. Да останеш там, това вече е друга бира. Да имаш мишена на гръба си и всички да искат това, което ти имаш. Тогава си проличава колко подготвен наистина е даден човек за първото място и за напрежението, което идва с него.
Днешният ни герой е 18-годишният Ивайло Иванов, продукт на вездесъщата бургаска шокла на „Черноморец“. Ивайло е неколко кратен републикански шампион в различните подрастващи категории, а през тази година стана пръв на Държаното лично първенство в класическия стил за юноши през януари и злато от Държавния личен отборен шампионат през април.
Трудолюбивият тийнейджър е роден и израснал в Бургас – град с огромни традиции не само в борбата, но и в бойните спортове като цяло. През последните две години Ивайло трябваше да представлява България на Европейско първенство за кадети и юноши, но COVID-19 и различни контузии му попречиха да премери сили с елита на Стария континент.
Това най-накрая ще се случи през този месец, тъй като в края на юни Ивайло ще бъде един от родните борци на Европейското за юноши в Рим, Италия. Националният ни шампион е доказателство, че упоритостта винаги се отплаща. Трудности и препятствия винаги ще има, но важно е как се изправяш след това и какви поуки си взимаш.
За първите крачки в борбата, за успехите на тепиха и поставените цели и за семейните традиции в древния спорт, говори Ивайло Иванов:
Ивайло, привет. Къде те намираме в момента?
– Здравейте. В момента ме намирате вкъщи, точно приключих втората си тренировка за днес. Сега си почивам и чета книга.
Разкажи на читателите ни за началото ти в борбата. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?
– Баща ми ме насочи към борбата. Започнах да тренирам в моя роден Бургас на ст. „Черноморец“. Условията не бяха много добри, но има ли желание, има и начин.
Тренирал ли си други спортове преди борбата и с какво те спечели тя? Кога разбра, че това е твоето нещо?
– Не, не съм тренирал други спортове, но винаги съм бил активен. Разбрах, че борбата е моят спорт, когато вече започнах да тренирам сериозно. Сега като поглеждам назад и се сещам колко много трудни периоди е имало, в които съм обмислял да се откажа, но не го направих и това ме мотивира още повече. Така изградих дисциплина, характер и уважение не само към себе си, но и към съотборниците и останалите хора, с които ме среща живота. Животът е борба, а ние трябва да се борим непрекъснато.
2022-ра започна ударно за теб – злато от Държаното лично първенство в класическия стил за юноши през януари и злато от Държавния личен отборен шампионат през април (82 кг). Как протича подготовката ти за подобни състезания и с какво ще запомниш надпреварите в Сливен и Бургас?
– Подготовката ми протича по следния начин. В началото на годината наблягам на силовата подготовка, след това идва техническата част и накрая е ред на предсъстезателните борби и влизането в категория. Надпреварите ще запомня с това, че станах шампион на по-горна категория. В Бургас защитих титлата пред родна публика, а освен това взех и наградата за „Най-техничен състезател“.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какви поуки да си извади. Ти какъв извод си направи след шампионатите?
– С треньорите ми направихме разбор на срещите и видяхме грешки, които трябва да чиситим и ситуациите, които трябва да усъвършенстваме. Поуката за мен бе, че щом слезеш от най-високата стълбичка, трябва да тренираш още по-здраво. Работата никога не спира, надграждането в борбата няма край.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш? От колко време си там, кой е твоят треньор, как протичат тренировките?
– Тренирам в клуб по класичекса борба „Черноморец-Бургас“. Имаме много качествени момчета, които имат голям хъс за тренировки и глад за успехи. В клуба съм от 7-ми клас, мои треньори са Златомир Стоянов и Мануил Русев. В националния отбор треньори са ми Юлиан Георгиев и Тарек Абделсалам. Тренировките протичат доста усърдно с много пот и дисциплина, а понякога и кръв.
Много от колегите ти, които съм интервюирал са ми споделяли, че понякога битката с кантара е далеч по-сложна и тежка от самите схватки. При теб така ли е и каква е твоята рецепта за успех с везната?
– Аз също имам проблеми със свалянето на килограми. Когато свалям 3-4 килограма се чуствам отпаднал и организмът се изтощава. Именно затова тази година реших да премина в горна дивизия. Сега съм горе/долу на моите си килограми и съм далеч по-зареден и енергичен.
Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки? Имаш ли си хоби?
– Аз съм в спортно училище и нямам проблеми с балансирането на ученето и тренировките. Тук програмата е следната – от клас в залата и от залата в клас. Имам си хоби, да. Обичам да карам колело. Прекарвам време с приятели, когато имам възможност ходя на лов и риболов.
Тази година завърши гимназия. Мислил ли си какво ти предстои и с какво би искал да се занимаваш?
– В живота никога не можеш да знаеш какво точно ти предстои, но за момента съм се насочил към Нацонална спортна академия „Васил Левски“. Със сигурност ще продължавам да се бория и да гоня все по-големи върхове.
Много от предишните ти колеги, които съм интервюирал ми споделиха, че те не са единствените борци в семейството. Дали ще е дядо, баща, майка. Има ли такъв случай в твоята фамилия и ако да, разкажи повече!
– Баща ми е бил борец на времето, той ми показа и ме запали по борбата, за което винаги ще съм му благодарен.
Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?
– Не, не съм суеверен, нито спазвам някакви ритуали. Най-важното е да вярвам в себе си.
Какви цели си си поставил за остатъка от 2022 г.?
– Предстои ми Европейско първенство за юноши в Рим, Италия. Ако там постигна добър резултат, ще се класирам и за Световното, което ще се проведе в София. Това са ме целите – медали от тези първенства.
Кой е любимият ти състезател, било то от миналото или настоящето?
– Любимите ми борци са Михаин Лопес и Роман Власов.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– Искам да благодаря на родителите и роднините, треньорите и приятелите за това, че винаги са до мен и винаги ме подкрепят в тежките ситуации. Тяхната вярва значи всичко за мен.
