Кирил Милов, европейски шампион по борба в категория до 97 кг в класическия стил за 2022-а година и световен вицешампион от тазгодишното световно първенство, даде интервю за предаването „Спортът във Фокус“ на Радио „Фокус“. Публикуваме откъс от него, а цялото може да прочетете ТУК.
Здравей, Кириле. Преди два месеца се проведе Световното първенство по борба, където ти стигна до второ сребро от такъв турнир. Отшумяха ли емоциите при теб?
Ами да, в момента вече съм доста по-спокоен, няма я тази толкова голяма еуфория и се съсредоточавам към тренировки и изчистване на грешките, за да може да сме готови за новия сезон.
Кое не ти достигна да спечелиш финала при 97-килограмовия в класическия стил? Там ти срещна своя идол на финала Артур Алексанян, който е олимпийски, 4-кратерен световен, вече и 5-кратен европейски шампион.
Ами точно идол не мисля, защото аз нямам идол в живота, не се възхищавам чак толкова на някой спортист. Приятели сме с него, харесвам го и е доста добър изявен борец. А не ми достигна, по-скоро направих много глупава грешка и това ми костваше загубата. Фактически бях подготвил срещата как трябва да протече, но в самата схватка може би от напрежението, нямам представа, направих много глупава грешка, отпуснах се за секунда и той успя да направи аванс от 4 точки. И след това вече той е доста опитен борец и е много трудно да върнеш този резултат.
В състезанието не участваха за пореден път състезатели от Беларус и Русия. Добре ли е, според теб, това за спорта да липсва борец, като Муса Евлоев примерно, който е един от най-силните борци в твоята категория?
Ами, не знам до каква степен е добре или зле, защото хубаво е да има силна конкуренция, така всички израстваме и винаги се стремим да сме все по-добри всеки следващ път. Пък аз не мисля, че е толкова правилно да не ги пускат при положение, че ти си спортист и даваш цялото си внимание и тренировки за даден вид спорт, и да нямаш право да участваш, не съм много сигурен, че го подкрепям това нещо.
Тази година ти е може би най-успешната. Как я оценяваш ти?
Да, тази година беше доста успешна. Можеше да е още по-успешна, но пак казвам, направих грешка и това костваше златния медал. Това е големият спорт – да се учиш от да от грешките си и да не ги допускаш точно когато трябва.
Титлата от Европейското или среброто от Световното ти е по-ценно?
По-ценно ми е второто място на световното първенство. Този медал е посветен на баща ми и за мен е много по-силен от всички други медали.
Да. Разбрахме, че е починал дни преди състезанието…
Да, 4 дни преди състезанието той почина, не успя да ме види световен шампион. Исках точно тогава да постигна, да стана световен шампион, но не се случи. Но това няма да ме спре да продължавам да се трудя и за бъдеще да стигна световния връх, даже и олимпийския.
Това повлия ли на грешката ти на финала?
Не, не можеш да се оправдаеш с абсолютно нищо. Допуснал съм грешка. Не мисля, че трябва да се оправдавам с каквото и да било. Всеки човек греши, важното е точно на такива състезания и на големи форуми да си толкова изчистил вече тези грешки, да не ги допускаш. Това е истината на големия спорт.
