На европейското първенство първенство по борба през април България се представи страхотно, особено при жените, завършвайки като втора сила в Европа. Състезателките ни спечелиха две титли, и две сребра. Едно от сребърните отличия за страната ни завоюва младата надежда Миглена Селишка. За първия медал в кариерата и при жените, за първия и лагер с националния отбор в меката на женската борба – Япония и още вижте в интервюто за предаването „Спорт+“ по ТВ+
– Здравей Миглена. Срещаме те след завръщате от първи за теб лагер, проведен в Япония с националния отбор по борба – жени. Разкажи ни как премина той?
Здравейте. Преди няколко дни се върнахме. Лагерът мина много добре. Направихме доста тренировки, заедно с японките. При пристигането ни имахме няколко церемонии по посрещане. Разходиха ни в град Окаяма. Посрещнаха ни много топло. Изпратиха ни много топло. За мен това бе доста ползотворен лагер.
– Имахте възможноста да тренирате с легенди в женска борба като Каори Ичо. Какво ти направи впечатление при тенировките с четирикратната олимпийска и десеткратна световна шампионка?
С Каори Ичо направихме около 4-5 тренировки. Тя беше там като треньор. Освен нея, тренирахме с още няколко доста класни състезателки. Направи ми впечатление, че за успехите, които е постигнала, Каори Ичо е много земен човек. Всичките бяха много добре настроени спрямо нас и искаха да ни помогнат. Самите тренировки бяха доста тежки, но съм много доволна.
– Япония е меката на женската световна борба. Най-титулуваните състезателки в твоя спорт са именно от там. Какво ти направи най-голямо впечатление при съвместните лагери с тях?
Направи ми впечатление, че нямат толкова голямо разнообразие в тренировките. Наблягат единствено и само на борбата и най-вече на стопроцентовата борба, както и на техниката и влизането в крака.
– Смяташ ли, че след този лагер си станала по – силна и какво промени у теб това посещение в страната на изгряващото слънце?
По – силна незнам дали съм станала, но вече имам „едно на ум“ за тях и знам вече как да подходя при среща с противничка от тази страна.
– На европейското първенство преди месец ти записа най-силното си представяне – първи медал при жените след три евротитли при девойките. Разкажи ни за първенството и очакваше ли, че ще стигнеш до битката за титлата?
Първенството мина много добре. Преди това имахме подготовка и лагер в Париж. Там имаше голяма конкуренция и беше добре за мен. Дали очаквах медала, незнам. През миналата година бях контузена и пропуснах доста състезания и имах притесниение дали ще се представя добре. Но се събрах, концентрирах се и си повярвах, че мога да стигна до първи медал при жените.
– На финала 18 секунди преди края водеше, но допусна украинката Ливач да обърне срещата и да вземе титлата. Какво си спомняш от тази среща и умора ли имаше у теб?
Знам, че имаше много малко време до края на схватката. Знаех, че водя и ми трябва още малко, но се разконцентрирах, разколебах се и тя се възползва от това. Моя грешка беше да я допусна да вземе ценните точки.
– На това първенство Украйна доминираше, но пък вие също се представихте много добре, взимайки второто място отборно. Каква е разликата между украинската борба и останалите в Европа?
Те имаха много повече състезателки от нас на това първенство, което им помогна за спечелване на отборното класиране. Ние бяхме с две състезателки по-малко. Не бяхме пълен отбор. Украинките този път просто бяха в по-добра форма.
– В последните години вашият отбор се представя все по-силно на големи първенства. Печелите медали и титли от всяко голямо първенство и сякаш липсата на Станка Златева я запълвате успешно. Ти как смяташ?
Аз мисля, че това се вижда. Напълно съм съгласна. Това се дължи и на треньора на националния отбор, който от три години е Петър Касабов. Мисля, че той доста помага на момичетата. Знае как да ни организира, как да ни подготви и мисля, че това е най-големият плюс в момента за нас.
– Твой треньор е и треньор номер 1 на 2018 година – Петър Касабов. Разкажи ни как този човек промени спорта към положителен аспект. Виждаме по снимки в социалните мрежи, че той сякаш е изградил един приятелски кръг около вас и можеби това води до толкова медали и успехи. Какво е твоето мнение?
Напълно съм съгласна с това. От доста време работя с него – около 10 години. Той винаги ни е помагал. Плановете се правят според това ние как се чувстваме. Пита ни преди да вземе решение за даден лагер, за тренировки. Винаги се стреми да ни кара да мислим за постигане на по-висока цел от поставената. Той си е доказан професионалист и е добре, че ни познава всяка една от състезателките много добре. Това му помага в най-пълна степен да работи успешно с нас.
– Коя е най-близката ти приятелка в борбата?
Най-близката приятелка е София Георгиева. С нея живея и на квартира от седем години. Тя също е част от националния отбор, както и от моя клубен отбор Левски. Миналата година тя взе сребърен медал на европейското първенство до 23 години.
– Помага ли ви това, че сте заедно и в залата и извън нея, да се развивате във всякакъв аспект?
Мисля, че това ни помага много. Когата излезнем от залата не сме вече състезателки. В тежък момент си помагаме, особено в професионален аспект.
– Тайбе Юсеин сякаш е моделът Ви за подражание. Биляна Дудова също. От тях ли се учиш и кой е твоят идол?
За Тайбе мога да кажа, че тя е нашия лидер. Ние сме в един клуб и тя много ми е помагала, чрез разговори, когато бях контузена. Опитваше се да ми повдигне самочувствието. Искам да приличам на нея.
– Състезаваш се при най-леките – до 50 кг, където се състезаваше и последната българска медалистка в борбата – Елица Янкова. Смяташ ли, че можеш да повториш нейния успех догодина, на Игрите в Токио?
Надявам се да го повторя, но дотогава има много време. Много състезания имаме още и се надявам най-вече да съм здрава и да мога да се подготвям добре. Надявам се първо да взема квота и на Олимпиадата да се представя подобаващо.
– Каква е историята на Миглена Селишка? Кога започна да тренираш борба? Кой те насочи към този спорт? Първият ти треньор, отбор и т.н и мотивацията да се захванеш с този тежък спорт.
Аз започнах мисля, че 11-12 годишна в родния ми град Дупница. Имам брат, който родителите ми искаха да запишат да тренира борба. С него обаче вървяхме заедно и се записах и аз. Отидохме в една малка зала и почнахме да скачаме. Не бях чувала преди това за този спорт. След това ни селектираха треньори от Самоков. Записахме се и се преместихме да живеем и тренираме в Самоков. Първата година ми беше по-тежко, но като започнаха успехите, аз исках все повече и повече. Три години изкарах там, след което започнах да ходя на лагери с националния отбор за кадетки. Там се запознах с личния ми треньор Петър Касабов. С него решихме, че ще бъде най-добре да се преместя да живея в София. След това и започнаха по – големите ми успехи на европейско и световно първенство. (Миглена Селишка е трикратна европейска шампионка за кадетки)
– Кое е най-силното ти оръжие в борбата?
Може би това, че съм по-концентрирана и психически мога да се настроя срещу всяка една съперничка да изляза на тепиха, без значение дали е олимпийска, световна или европейска шампионка.
– Какво ти предстои от сега до края на годината. Тази година е много важна за вас, защото е предолимпийска.
Сега имаме лагер на Белмекен. Следват Европейски игри, на които ще участваме. След това нов лагер, турнир и след това пак се качваме на Белмекен и за финал – световно първенство в Казахстан.
– Основната цел пред теб?
Основната ми цел тази година е на световното първенство да взема квота за Олимпиадата догодина.
Цялото интервю може да видите ТУК
