„След първата тренировка по борба се почуствах като у дома си“
Днешната ни героиня е поредното живо доказателство, че в родната женска борба се подвизават и подготвят изключително мотивирани дами, които след някоя и друга година ще бъдат лицето на националния ни тим.
18-годишната Мирослава Атанасова е новата републиканска шампионка при девойките в категория до 57 килограма. Тя завоюва дебютното си злато от Държавно първенство в града, който е синоним на думата борба – Сливен. Родена в Троян и израснала в спокойното и китно планинско село Глогово, Мирослава не се страхува от това да си изцапа ръцете и да работи за мечтите си.
Трудолюбивата тийнейджърка най-накрая се намести на най-високото стъпало на почетната стълбичка, но това е едва началото за нея. Въпреки успеха през януари, Мирослава си дава ясната сметка, че тежката и безкрайна работа тепърва започва.
До върха се стига лесно, но да се задържиш там е далеч по-сложно и изисква още повече време в залата. Няма начин, така калява се стоманата.
За семейните традиции в древния спорт, за първите стъпки в борбата и за преследването на още по-големи мечти, говори Мирослава Атанасова:
Мирослава, привет. Къде те намираме в момента?
– Здравейте. Намирате ме в едно спокойно село до гр. Троян – Глогово.
Разкажи на читателите ни за началото ти в борбата. Къде и кога започна да тренираш?
– Започнах да тренирам в първи клас. Уча в спортното училище „Георги Бенковски“ в Плевен. Към борбата ме насочиха родителите ми. Първоначално бях твърдо против, защото си мислех, че ще бъда единственото момиче там. Не бях запозната със спорта, но още след първата тренировка промених мнението си. Почуствах спокойствие, все едно съм си у дома.
Помниш ли най-първата си тренировка? С какво те спечели борбата?
– Спомням си, че треньорът ми помагаше много в началото. Да разбера основите на борбата и в усъвършестването на хватките. Първоначално, разбира се, не се справях, но не се отказах докато не се получи. Още тогава разбрах, че това е моят спорт.
2022-ра започна много силно за теб – злато от Държавното лично първенство за девойки. Разкажи как премина състезанието, как се подготви за него.
– За състезанито се подготвях няколко месеца. Сливен е специален град. Зарежда те с емоция и ти дава енергия за победа. Трябва да го посетиш, за да го усетиш. Времето също беше много хубаво. Беше прекрасно изживяване. Самият турнир премина спокойно, на финала победих представителка на СК „Ловеч“. Поздраявам я, защото се получи добър мач.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какви поуки да си извади. Ти какъв извод си направи след Държавното?
– Че имам още много накъде да се развивам. Пътят е само един – напред и нагоре.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш? От колко време си там, кой е твоят треньор, как протичат тренировките?
– Тренирам в СК „Плевен“ от 5 години. Треньор ми е Момчил Сирашки – изключителен човек и професионалист. Винаги провежда тренировките със страшно много вниамение и интензивност.
Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки? Имаш ли си хоби?
– Когато имам свободно време гледам да си почина. Релаксирането и съня са много важни за напредъка. Училището и тренировките балансирам сравнително лесно, защото това се е превърнало в ежедневие за мен. Едно от любимите ми хобита е ездата. Обожавам конете и животните.
Догодина завършваш гимназия. Мислила ли си какво ще правиш следтова?
– Да, обмисляла съм доста варианти, но все още не съм взела категорично решение.
Много от предишните ти колеги, които съм интервюирал ми споделиха, че те не са единствените борци в семейството. Дали ще е дядо, баща, майка. Има ли такъв случай в твоята фамилия и ако да, разкажи повече!
– Да, и аз не съм първия борец във фамилията. Дядо ми и вуйчо ми са се занимавали с борба. Вуйчо ми е учил в спортното в Ловеч, разказвали са ми много истории за успехите му на тепиха.
Вече имаш състезания и при жените, но тази е последната ти година при девойките. Разкажи малко за транзицията от едната към другата възрастова група.
– Да, това е последната ми година, която мога да се състезавам при девойките. Най-значимата промяна е в разликата в тренировките. Интензитетът става по-голям, натоварването също. Ментално нещата също се променят. Понякога не е никак лесnо да освободиш ума си и да мислиш само за тренировъчни занятия и успехи. Конкуренцията също става по-тежка, но това не ме притеснява.
Суеверна ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?
– Единстеният ми ритуал преди състезание се изразява в товa да се надъхам и мотивирам за успех. След като го направя, настроението ми се повдига и съм готова за борба.
Коя е любимата ти състезателка?
– Тайбе Юсеин. Жена със страхотна воля и характер. Надявам се в най-скоро време да ми се отдаде шанс да тренирам с нея. Тя е страхотен човек с желязна воля и характер.
Каква оценка си даваш ти за първите ти години в борбата и какво искаш от себе си за следващите?
– Вложих много труд, за да докажа на родителите ми, че не напразно са ме записали да тренирам този спорт. Имам големи амбиции за следващата част от кариеата ми. Искам да се развивам още и да покоря нови върхове и постижения.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– Искам да благодаря на семейството ми и най-вече на моя дядо, който обичам много. Той вложи адски много в мен, нарави ме по-добра състезателка и по-добър човек. Благодаря и на моите треньори, които не спират да ме подкрепят и да вярват в мен.
