„В момента, в който влязох в залата разбрах, че това е моят спорт“
Руският писател и драматург Вениамин Каверин е казал нещо много умно, а именно:
„Няма нищо по-убедително от личния пример“. И трябва да кажем, че е бил абсолютно прав. Потвърждение на думите му срещнах в днешната млада и успешна героиня, която е живо доказателство за това как ние сме най-добрите строители, но и най-важните критици на нашата история.
17-годишната Ванеса Стоянова е от онези хора, които могат да служат за пример не само на тях си, но и на останалите. Родената в Нова Загора е горда носителка на 27 медала от национални и международни състезания в различни подрастващи възрасти, шесткратна шампионка на България и златна медалистка от Балканското първенство в Гърция.
Гордата представителка на великата старозагорска школа е поредното живо доказателство за това, че женската борба в България продължава да бълва диаманти, които още от тийнейджърска възраст започват да прославят татковината ни извън нейните предели.
В успехите на Ванеса няма нищо случайно. Всичко се заплаща с много часове тренировки на тепиха и с много усилия. В живота гаранция няма за нищо. Ванеса изглежда е наясно с това и затова тя е избрала нейният гарант за медалите и победите ѝ да е …самата тя. Да знаеш, че ти и само ти си виновен за крайния не/успех. Да овладееш изкуството да използваш победите като трамплин и да ги забравяш на момента.
За началото в борбата, за поставените кратки и дългосрочни цели, за изводите и грешките и за стереотипите в женската борба, говори Ванеса Стоянова:
Ванеса, здравей. Къде те намираме в момента?
– В момента съм си вкъщи, преди малко се прибрах от тренировка.
Разкажи на читателите ни за началото ти в борбата. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?
– Започнах да тренирам в гр. Нова Загора в СКБ „Загорец“ през 2016 г. Брат ми за първи път влезе в залата по борба и реших и аз да отида да видя какво е. В момента, в който влязох в залата разбрах, че това е моят спорт. Успехите през годините ми дават още по-голяма мотивация да продължавам да се развивам.
2021-ва завърши много силно за теб – злато от Балканското първенство за кадети. През февруари пък завоюва шеста републиканска титла. С какво ще запомниш годината и каква оценка би си дала ти за нея?
– На републиканските първенства и Балканиадата станах безапелационно шампионка. Бях на 2 секунди от това да се боря в малкия финал на Световното първенство. Винаги може и по-добре, но треньорите са доволни от моето представяне и напредък. Ще запомня годината с много тренировки, упорит труд и с чувството да си първи заради волята си, но има още какво да се желае.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какви поуки да си извади. Ти какъв извод си направи след Балканското в Гърция?
– Че трябва да си вярвам повече. След Балканиадата направихме разбор с треньорите, грешките се изчистват на тренировка. Когато има успехи се мотивираш повече да тренираш, защото виждаш, че нещата се получават и трудът се възнаграждава. След всяко състезание жаждата за победи расте, а това означава, че трябва да се трудя още повече на тренировки.
Важно ли е за теб да доминираш над противинка или всичко се свежда до победата и не толкова до начина, по който си стигнал до нея?
– Да, за мен е важно да доминираш над противника, но преследването на победата на всяка цена не е добре.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш? От колко време си там, кой е твоят треньор, как протичат тренировките?
– От три години тренирам в „Берое“ Стара Загора. Треньорите ми са Диан Динчев и Даяна Пашева. В борбата партньорите са богатство, а в нашия клуб има много състезатели и съответно партньори. Тренировките са тежки и двуразови, като всеки ден подготовката протича различно. Дали ще разучаваме хватки, борби, борба от ситуация, функциолнална тренировка, крос, различни борчески упражнения за изграждане на координация, бързина на реакция, гъвкавост, сила (щанги). 2021-ва беше много успешна за нашия клуб и дори станахме отборен шампион на едно от първенствата.
Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки? Имаш ли си хоби?
– Нямам толкова свободно време, но когато намеря, обичам да рисувам. Балансът е възможен, но е изключително труден за постигане.
Много от предишните ти колеги, които съм интервюирал ми споделиха, че те не са единствените борци в семейството. Дали ще е дядо, баща, майка. Има ли такъв случай в твоята фамилия и ако да, разкажи малко повече!
– До колкото знам пра-дядо ми е бил борец, бил е добър на народните борби, но за други постижения нямам информация.
Суеверна ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?
– Не, не съм суеверна. Нямам нито ритуали, нито обичаи.
Какво си пожелаваш за 2022?
– Пожелавам си най-вече здраве и успехи през новата година.
Интересуваш ли се от други бойни спортове? Било то да ги практикуваш или само да ги гледаш?
– Не практикувам друг спорт освен борба, но гледам бокс.
Какви са най-често срещаните стереотипи, с които се сблъсква едно младо и толкова успешно момиче в спорт като борбата?
– Стереотипът не се променя. Винаги се говори, че борците са добри, а нас момичета ни подценяват в този спорт, макар че напоследък сериозно опровергаваме това твърдение.
Кой е твоят идол в борбата?
– От миналото е Станка Златева, тя е най- успешната наша боркиня. От настоящето е Абдулрашид Садулаев, който в момента се води най-добрият борец в света.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– Благодаря на семейството, че ме подкрепя във всеки един момент, осигурява ми всичко необходимо, за да тренирам и да се развивам успешно. Благодаря на треньорите, че ме подкрепят и вярват в мен повече, отколкото аз самата. Благодаря на клуба, че ни осигурява най- добрите условия за тренировка.
