Богомил Атанасов Точев е заслужил деятел на физическата култура и спорта, заслужил треньор по борба и заслужил съдия по борба. Той е доайенът на дисциплината в Петрич, където е пратен, след като завършва ВИФ „Г. Димитров“ – в наши дни Национална спортна академия (НСА).
Точев е едно от най-големите имена в българската борба. Разказва с ръка на сърцето за красивата си родина на три континента, където изнася лекции на три различни езика. Ерудит с енциклопедични познания в областта на историята и спорта, изградил редица шампиони на тепиха и в живота.
Boec.BG Ви представя интервю в три части с големия Богомил Точев, в което ще се запознаете с редки и забравени истории. Втората е посветена на полагането на борцовите основи в област Петрич, създаването на шампиони с почти никакви средства, но много желание и как Стефан Данаилов (светла му памет!) се подготви за емблематичната си роля във филма „На всеки километър“.
ЗА ПЕРИОДА В ПЕТРИЧ
„Април 1956 година станах първия медалист от Благоевградско от Републиканското първенство по борба класически стил. След това бях изпратен като учител в Петрич. Стъпвайки в града, вече беше разнесена мълвата, че пристига борец-учител с отличен успех от ВИФ. Това беше началото на незабравими 12 години от моя живот. По това време проведох първия семинар по борба и започнах дейност по търсене на момчета от цялата околия.
ТРЕНИРОВКИТЕ В УЧИЛИЩНОТО МАЗЕ
„С Петър Петров пълнихме човали със слама в училищния салон (в мазето)… и там провеждахме тренировки по борба! Няма да забравя как учителите оставаха след часовете да наблюдават тренировките на младите момчета, а не бързаха да се прибират вкъщи. Тежката работа започна да се отплаща и на зонални първенства победихме за първи път „Септември“ (София), „Локомотив“ (София), „Миньор“ (Перник) и отидохме на Републиканско първенство. Родиха се първите шампиони от този регион, които по-късно се преместиха в столицата и всички знаеха техните имена.“
ПОДГОТОВКАТА НА СТЕФАН ДАНАИЛОВ ЗА ФИЛМА „НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР“
„Той идваше при нас в Дианабад, където тренираха моите момчета от „Софийски надежди“. Данаилов беше по-редовен на занятията по борба от учениците! Трябваха му технически познания как да изпълнява определени хватки по точния начин. Той не беше роден за това, но така започна да тренира, сякаш е борец. Идваше със съпругата си, която разговаряше с моята в лекарския кабинет, докато Стефан Данаилов се бореше с някои от най-големите ни имена по това време! Всички го познаваха, но той сам искаше схватките.“
