Миглена Селишка постигна най-големия успех в своята кариера на Европейското първенство в Рим. Тя спечели златен медал в категория до 50 кг. През 2019 г. националката отстъпи във финала на украинката Оксана Ливач, но сега взе реванш именно от нея с 5:3 точки. 24-годишната дупничанка разказа за всички емоции покрай най-славния момент в нейната кариера специално за „България Днес“.
– Г-це Селишка, как оценявате това, което направихте на първенството в Рим?
Това е най-голямото ми постижение за момента, защото е в най-престижната възрастова група – при жените. Вече съм много по-спокойна и уверена в моите възможности след постигнатото.
– На финала победихте украинката Оксана Ливач, която ви надви три пъти през миналата година. Какъв беше ключът, за да я надвиете този път?
Най-важният момент при подобна ситуация, когато съм побеждавана няколко пъти, е да направиш 
правилната настройка преди срещата. И как треньорът ще те надъха и мотивира, за да покаже, че си по-добра и как можеш да спечелиш. Предишните срещи с нея бяха много оспорвани. Разликата беше минимална. Миналата година загубих в последните секунди. Винаги малко не ми стигаше. Сега се получи.
– Нямате много време за почивка, защото е ред на олимпийската квалификация през март. Започнахте ли да тренирате?
От сряда започваме отново подготовката. Паузата е малка. Други години получавахме по седмица. Сега ще ми се съберат 4 дни, защото трябва да се готвим за квалификацията.
– Вие винаги сте имали проблеми със запълването на килограмите във вашата категория. Сега вече по-добре ли се справяте с качването на теглото?
Още не мога да кажа, че съм преодоляла това. В момента съм точно в категорията. Нито свалям, нито качвам. Възможно е да натрупам още няколко килограма, за да се чувствам още по-добре. Поне този път не бях по-лека.
– 2018-а беше най-тежката година във вашата кариера след тежка контузия на рамото. Имаше ли съмнения дали да продължите с борбата?
Наистина беше много тежка. Освен самата контузия и операцията, получиха се доста усложнения. Част от рехабилитацията ми помогна, а друга – не. Трудно беше. Определено се съмнявах дали ще се върна на тепиха да се боря и да побеждавам. Около мен имаше доста хора, които вярваха и ме подкрепяха. Начело с моя треньор Петър Касабов. Той ме вземаше на лагери с националния отбор, за да съм постоянно с момичетата. Да пожелая да се върна, като ги гледам как тренират, и да ми се вдигне самочувствието.
– Вие сте състезателка на СК „Левски“, където Станка Златева положи основите на женската борба в България, а след нея Тайбе Юсеин продължи с успехите. Какви съвети сте получили от тях?
„Левски“ е водещият клуб в женската борба. Много съм видяла от Станка и Тайбе. Тренирала съм с тях. Учиха ме как да съм по-твърда и да се бия докрай във всяка среща. Това е най-важното.
– Ще бъде ли по-тежка олимпийската квалификация от Европейското първенство?
Това е най-важното състезание. Повечето момичета от Европейското първенство ще участват и на 
квалификацията. Хубаво е, че ще бъда по-уверена. Надявам се да се класирам на финала, което ще гарантира квота. След това има още една квалификация през април, която е световна.
Снимки: Костадин Андонов, БФ Борба
