Уайът Хендриксън знаеше, че шансовете не са на негова страна във финала на Националното първенство по борба на NCAA за 2025 г., където трябваше да се изправи срещу Гейбъл Стивсън.
Като олимпийски златен медалист, двукратен национален шампион и един от най-добрите борци в САЩ, Стивсън бе смятан за явен фаворит. Хендриксън, който направи трансфер от Въздушните сили към щата Оклахома, осъзнаваше, че малцина вярват в шансовете му за победа. Но една проповед за Давид и Голиат, която той чул в църквата само дни преди турнира, му дала вдъхновението да повярва, че може да победи дори борец от калибъра на Стивсън.
„Това беше видение за победа“, разказва Хендриксън пред MMA Fighting. „Взех тази история и я приложих към собствената си борба. Защото, нека бъдем честни – всички очакваха един и същи резултат. Имаше усещането, че всичко вече е решено. Срещу мен бе борец, спечелил злато на Олимпиадата, многократен национален шампион. Аз бях просто един стабилен състезател, няколкократен All-American. Никой не очакваше този мач да бъде истинска битка.“
Знаейки, че умствената нагласа ще бъде ключова, Хендриксън се съсредоточи върху увереността си. Проповедта, която го вдъхнови, остана с него през цялата седмица на турнира.
Когато настъпи големият финал, Хендриксън излезе на тепиха напълно убеден, че може да се противопостави на Стивсън. Той успя да държи резултата близо в продължение на три периода. С по-малко от минута оставащо време на часовника, Хендриксън губеше с 4:2, но видя възможността, от която се нуждаеше. Той грабна крака на Стивсън и изпълни тейкдаун, който му осигури победата.
„В онзи момент знаех, че мачът още не е приключил“, спомня си Хендриксън. „Знаех, че времето изтича. Беше моят шанс. Хванах му крака, свалих го на тепиха. В главата ми се включи автоматичен режим – „Задръж китката! Дръж го долу!“. Единственият момент, в който трябваше да мисля, беше, когато той опита да се изправи. Но тогава го усетих като в капан. Бях увит около него като питон. Нямаше да се измъкне.“
С тази сензационна победа Хендриксън постигна едно от най-големите разочарования в историята на NCAA борбата, доказвайки, че понякога дори Давид може да победи Голиат.
