Александър Поветкин загуби от Дилиън Уайт и няма нищо по-логично на света от това. Вероятно само смъртта и данъците бяха по-сигурни.
Руснакът бе сериозно надигран още в първата битка в края на миналото лято. Тогава Уайт го прати два пъти в нокдаун в рунд №4. Трябваше да излезе следващата част и просто да довърши ветерана, но миг гениалност от Саша го изпрати в тежък нокаут.
Веднага стана ясно, че ще има реванш.
Нима някой очакваше Поветкин да го спечели? След видяното в първата среща и преболедуването на COVID-19? Дали е бил напълно възстановен изобщо? Не бива да забравяме, че при него се стигна до сериозен престой в московска болница. Не се чуваше и дума за състоянието му дни наред, а в крайна сметка си отдъхнахме, когато се разбра, че е изписан.
Само който е преболедувал коронавируса, знае за какво задъхване става въпрос – каква умора се усеща седмици наред. Но да оставим това настрана.
Саша Поветкин навярно щеше да изгуби и напълно здрав.
„Руския Витяз“ даде каквото можа на бокса и дойде времето за заслужена почивка. В аматьорската си кариера победи 125 пъти и стъпи на олимпийския връх в Атина. Загуби само 7 срещи, като след това отмъсти за всяко едно от пораженията.
Записа 26 впечатляващи победи при професионалистите, докато не отстъпи на Владимир Кличко през 2013 година.
Тогава руснакът геройски издържа пълни 12 рунда срещу хегемона и отново затвърди реномето си на корав боец с огромно сърце.
След загубата Саша се завърна по-силен. Изразът е клиширан, но за него важи с пълна сила. Разгроми част от най-добрите бойци в тежка категория.
Пет години по-късно дойде и втората му загуба от Антъни Джошуа. Какво направи след нея ли? Два дни преди 40-годишния си юбилей Поветкин излезе на ринга и сломи Хюи Фюри.
И най-големите му фенове трябва с ръка на сърцето да признаят, че времето му за големия бокс изтече.
Всички те могат да са благодарни за магическия нокаут срещу Дилиън миналото лято, което беше черешката на тортата в една знаменита кариера. Ако Саша продължи да се бие, то рискува да повтори грешката на редица легендарни състезатели, които натрупаха ненужни поражения като ветерани.
Александър Поветкин заслужава благодарност.
Затова, че остана истински. За мъжката игра и липсата на каквито и да е оправдания!
Винаги е стискал зъби. От малцината останали боксьори тип „Старата школа“, които вместо много-много да говорят оставяха юмруците да се изкажат на ринга. Не бягаше от големите имена. Прие да се бие с по-млади бойци, които се намират в идеална възраст за бокс и то на техен терен.
Време е Поветкин да се оттегли и да се отдаде на заслужена почивка, треньорска дейност, а защо да не бъде и ръководител. Той даде достаъчно, дори повече отколкото очаквахме. Благодарим ти, майсторе!
