„По-добре красива загуба, отколкото грозна победа“.
Трябваше ми малко време да осмисля тези думи. Не че не сме ги чували преди, просто този път дойдоха от устата на 14-годишен петкратен шампион по бокс на България. Да, прочетете последното изречение пак…
Странно е как може хем да си толкова успешен за годините си, хем в същото време да търсиш красотата в процеса. Да искаш да правиш нещата правилно, да доставяш радост на хората отстрани, а крайният резултат… Той не закъснява, както показва статистиката.
Младият Евелен е петкратен първенец от републикански първенства в различни възрастови категории. През октомври той завоюва злато на Държавното лично-отборно първенство II кръг в Горна Оряховица.
Въпреки крехката си възраст, Евелин знае какво иска от себе си и още по-важното е, че знае как да го постигне – с много труд и упорство. Това е ключът към всичко в живота.
За началото в бокса, за успехите, целите и мечтите и за най-голямата му гордост в бокса и изобщо, говори старозагорецът Евелин Колев.
Евелине, привет. Къде те намираме в момента?
– Здравейте. В момента съм в общежитието си в Пловдив.
Разкажи на читателите ни за началото ти в бокса. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?
– Започнах да се занимавам с бокс през далечната 2015 г. Дори помня датата на първата ми тренировка – 26 октомври. По бокса ме запали Николай Вълчанов. Започнах да тренирам при него в отбора на „Ханко“, Гълъбово. Първоначално не исках да ходя по състезания, не бях такова момче.
2021-ва приключи отлично за теб – злато от Държавното за юноши в Горна Оряхвица. Разкажи ни малко повече за състезанието.
– Състезанието мина повече от добре. За жалост, нямах много хора в категорията, което ми попречи да изиграя повече мачове. Тренировките бяха доста изморителни, имахме 10 тренировки в седмицата като всяка една сесия беше минимум 2 часа. Наблягахме главно на бързината и на дистанцията, защото имах леки пропуски, които за моя радост коригирахме.
Важно ли е за теб да доминираш над противинка или всичко се свежда до победата и не толкова до начина, по който си стигнал до нея?
– Според мен е най-важно да покажеш, че искаш победата повече от съперника. Всеки един съдия, поне според мен, иска да види страст на ринга. Иска да види, че търсиш победата и ще дадеш всичко от себе си да я получиш. Предпочитам красивата загуба, отколкото грозната победа.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какви поуки да си извади. Ти какъв извод си направи след него?
– От това състезание не можах да си извадя много уроци. Надпреварата от началото на годината в Кърджали ме накара да си извадя много повече изводи за играта ми. Един от тях е, че никога не трябва да подценяваш противника, а това ми изигра лоша шега. Другото, което промених в себе си бе самочуствието. Снижих го драстично и всичко това даде резултат за златния медал през лятото на Държавното лично отборно първенство в Добрич.
Последните две години преминаха под знака на COVID-19. Как и отрази ли се изобщо пандемията на подготовката на млад спортист като теб?
– Да, незибежно е. Това бяха около 3 месеца без тренировки в залата и без треньор, който да показва грешките ми. Разбира се, никога не съм спирал да тренирам. Наблягах на тичането и на боя със сянка, правех лостове.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш.
– Тренирам в БК „Юнайтед Спортс“ в Пловдив вече 5 години. Моят треньор е Стефан Панайотов – един уникален човек, който може да научи всеки на много неща. Клубът бе ръководен от великия треньор Иван Михайлов, но след пенсионирането му го пое Стефан Панайотов. Президент на клуба е Митю Добрев „Мутата“.
Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки?
– Обичам да излизам с приятели, но когато нямам какво да правя гледам аматьорски бокс. По-ниските категории повече ми допадат – 48, 57 и 60. Обичам да гледам по-стари мачове от ’90-те. Тогавашният стил ми харесва повече от днешния. Не е лесно да съвместяваш училището и двуразовите тренировки и да ти остава свободно време, но с помощта на треньори и учители, някак се справям.
Ти не си единственият боксьор в твоята фамилия, така ли е?
– Да, имам брат близнак, който също е боксьор. Той също взе златен медал на състезанието в Горна Оряховица в категория до 44 кг. Двамата съвместно се запалихме към бокса и така до ден днешен. На всяко състезание сме двамата и винаги се подкрепяме. Той също е многоркатен шампион на България. Много съм горд с него и постиженията му.
Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?
– Не знам дали е точно ритуал, но винаги преди да тръгнем за състезание с един мой съотборник се снимаме на огледалото в хотела. Май работи, защото не сме допускали загуба откакто го правим.
Какви цели си си поставил за 2022 г.?
– Да вляза в националния отбор за юноши и да участвам на Европейското. Дай Боже да взема и медал.
Каква оценка си даваш за първите ти 5 години в бокса и какво искаш от себе си за следващите 5?
– Имам още доста да уча. В този спорт винаги има място за надграждане. Хората си мислят, че просто излизаш и се биеш, но това не е така. Все още съм зелен и неопитен, особено откъм мислене на ринга. Надявам се в следващите няколко години това да се промени. Сам не мога да си поставя оценка за развитието ми. Това бих оставил на хората да решат.
Интересуваш ли се от други бойни спортове? Било то да ги гледаш или практикуваш?
– Не, но обичам да играя шах. По този начин тренирам мозъка си и ми помага да се съсредоточавам по-лесно.
Кой е любимият ти боксьор?
– Имам много, но най-любимият ми е Алексанър Христов от Плводив – европейски и световен шампион, а през 1988 г. печели сребро на Олимпийските игри в Сеул.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– На първо място искам да благодаря на семейството ми, което винаги ме подкрепя и е зад мен. Искам да благодаря и на треньорите ми – Стефан Панайотов, Емил Митков и Митю Добрев. Те винаги са до мен в трудни моменти. Помагали са ми не само на ринга, но и за много неща извън него.
