Човешката история е жестока и изпълнена с насилие още от времето преди хората да се изкачат до върха на хранителната верига. В продължение на милиони години сме се били за живота си, за храна, за близките си, за ресурси и за какво ли още не. Едва в едно зрънце от съществуването ни сме достигнали до подобно развитие, че боят да бъде превърнат в спорт за забавление на масите. Днес те са бизнес за милиарди, който търпи постоянни метаморфози. Борба, бокс, карате, кикбокс и MMA са само каймака на палитрата от състезания със строго регламентирани правила, следени зорко от безброй професионални организации. Но къде се корени началото? Кога размяната на юмруци в името на оцеляването се превръща в платена професия? Ще се върнем назад във времето, за да проверим докъде можем да стигнем, за да посочим първоизточника.
UFC днес е считана за една от най-големите и бързоразвиващи се спортни организации в света. През настоящата 2023 г. федерацията празнува своя 30-годишен юбилей. Основатели са Арт Дейви и Рорион Грейси в партньорство с Джон Милиус, Боб Мейровиц, Кембъл МакЛарън и Дейвид Айзъкс. Дейна Уайт става президент едва през 2001 г., противно на всеобщото схващане, че именно той е основател на веригата. В последствие UFC става символ и флагман на смесените бойни изкуства, а днес примера следват Bellator, PFL, ONE FC и редица други.
K-1 пък е организацията, която загатва за огромния потенциал на боевете с малко по-разнообразен стил. Киокушин карате майсторът Казуйоши Иши решава да основе нов стил в същата година, когато е основана и UFC – 1993 г. Всички най-добри карате бойци по света се съберат на едно място, за да излъчат първия по рода си световен шампион. Бранко Чикатич печели K-1 Grand Prix през 1993. Така хърватинът поставя началото на дългата поредица от кикбокс величия, като Ернесто Хуст, Семи Шилт и Питър Артс.
Сами сте се досетили, че каратето пък дава основите на кикбокса. Най-ранните данни за бойното изкуства датират от 17 век в Окинава, Източна Азия. Смята се, че нуждата от ръкопашен бой без оръжие идва от японската окупация през 1609 г., по данни на Britannica. Местните жители не са имали право да носят мечове и ножове. Това накарало мнозина да потърсят начини за справяне с противниковите войници и така с времето се заражда каратето. И до днес то се практикува основно без помощни средства, като се залага на удари с крака, ръце и техники за самоотбрана. Едва през 1948 г. е основана Японската карате асоциация, а през 1868 г. е основано първото официално доджо на Фунакоши Гичин.
Изненадващо или не боксът е сравнително младо бойно изкуство, ако вземем в частност регламентите за правоъгълния ринг и дебелите ръкавици. WBA, WBC, IBF и WBO са сред първите професионални организации, които вкарват спорта в нужните рамки. Техният предшественик обаче е NBA (National Boxing Association). Асоциацията е основана в САЩ през 1921 г., когато е организиран и първият официален мач за шампионска титла между Джак Демпси и Джорджс Карпентиър. Именно Демпси печели колана в онзи мач, но доста преди него Джон Съливан е името, към което всички се обръщат, за да споменат първия боксов шампион. Той обаче е част от онези ранни дни, когато състезателите са се боксирали с голи ръце.
Годината вече е 1882. Съливан се изправя срещу Патрик Райън в Мисисипи в двубой с награден фонд от $5000. Шампионът е коронован след нокаут в 9 рунд, а в следващите 4 години той поваля още 18 противника, за да се превърне в национална знаменитост. Преди това младият боец има славата на бостънски гамен, който умее да раздава юмруци по баровете.
През средновековието бойните спортове почти изцяло са се практикували с оръжия. Такъв пример са конните престрелки. В тях двама рицари се нападат един срещу друг с дълги копия, яхнали коне. Целта е противникът да бъде свален от коня си с един-единствен силен удар. Зрелището е толкова популярно, че често бива екранизирано в съвременното кино, за да покаже една от основните форми на забавление в Европа няколко века назад. Други подобни са дуелите с мечове, надстрелване с лъкове и всякакви подобни игри, които наподобяват тренировка за война.
Ето, че сега стигаме и до майката на бойните дисциплини – борбата. Причината всички да гледат на нея с подобно почитание е, че тя е развила своите вариации в продължение на хилядолетия в почти всички точки на света. В древен Рим гладиаторите най-често са се борели до смърт на арената за удоволствие на бедни и богати.
Преди това древна Гърция с нейните Олимпийски игри предлага още по-ранен етап от развитието на борбата. Най-старите документи за нея са от 708 г. преди Христа, по информация на Biblical Archaeology Society.
Но, ако това ви се струва далеч в историята, то египтяните имат рисунки на борещи се мъже, датиращи още от преди 2500 г. пр. н. е. Най-ранните подобни доказателства обаче са от древна Месопотамия. Шумерите и асирийците са оставили артефакти от преди 3000 г. преди Христа, които свидетелстват, като най-ранните доказателства, че бойните спортове са били практикувани през цялото време в изминалите 5 хил. години от човешката история.
Остава обаче един доста любопитен спор – борбата или боевете с голи ръце са по-стари? Кога двубоят на живот и смърт се е превърнал в спортна надпревара? Кои са най-старите техники, даващи основите на съвременните стилове, като карате, бразилско джу-джицу, капоейра и още куп други, които се радват на милиони почитатели по целия свят? Това са все въпроси, чиито отговори могат да ни дадат само археолозите, но дори те не могат да заявят ясно и еднозначно, защото машините на времето на този етап са изобретения, които съществуват само в научната фантастика.
