Геополитическата картинка на върха в тежката категория преди 30 години е доста по-различна от днес. В средата на ’90-те години на миналия век на върха в най-бляскавата дивизия са главно американци, докато на британските боксьори се гледа с половин око.
Британските боксьори в тежката категория имат славата на бойци „втора категория“. Майк Тайсън все още е в затвора, но на негово място има хора като Джордж Форман, Ивендър Холифийлд, Ридик Боу и др. Великобритания не е имала световен шампион от десетилетия, а някогашната слава на британците се е преместила в далеч по-ниските дивизии.
Докато на сцената не се появява Ленъкс Клаудиус Люис.
27 yrs ago Sept 24: Oliver McCall stops Lennox Lewis in 2, wins WBC heavyweight title, Wembley Arena London. In 4th defense, & with contracts to face rival Riddick Bowe reportedly complete, 25-0 Lewis is shocked by 5-1 underdog “Atomic Bull” McCall, courtesy of 1 big right hand. pic.twitter.com/Gu0KO04AkE
— Matthew Aguilar (@MatthewAguilar5) September 24, 2021
Въпреки че много хора оспорват до колко Люис може да бъде причислен към Великобритания (той участва на две Олимпийски игри, но представлява родната си Канада), самият боксьор упорито твърди, че той е истински британец по душа и сърце. През 1993-та, 5 години след златото от Сеул, Люис побеждава Тони Тъкър и се превръща в първия британски боксьор в тежка категория, който печели световната титла от времената на Боб Фицсимънс от края на XIX в.
Ленъкс грабва пояса на WBC, който буквално е изхвърлен в кошчето от доскорошния шампион Ридик Боу. Именно тогава Люис се превръща в може би най-сериозното име в дивизията. Не само според британците, които вече го имат за много свой, но и за повечето експерти по света. Ще трябва обаче да минат години, за да може тази теза да бъде потвърдена напълно. След две успешни защити на пояса, идва ред на следващия претендент – американец на име Оливър МакКол, който е трениран от самия Емануел Стюард.
Непобеденият до този момент Люис е спечелил последните си две битки чрез технически нокаут и мнозина му вещаят нова лесна победа. МакКол няма предимство нито във височината, нито в разтега, нито пък в килограмите. о той притежава скрит коз, който седи в ъгъла му – „Кронк“. Емануел Стюард му дава протичък, но много ефективен план – „в момента, в който Люис пласира десен прав, моментално отвърни с най-тежкия си десен прав и ти“. Око за око, зъб за зъб!
On this day in 1994, Oliver McCall upset the odds against Lennox Lewis at Wembley Arena ? pic.twitter.com/RSdEjM6dzT
— #JoyceParker on BT Sport ? (@BTSportBoxing) September 24, 2021
Срещат се провежда в Лондон на 24-ти септември 1994-та, а британската тълпа е готова за парти. Треньор на Ленъкс е Пепе Кореа, който е един от по-добрите треньори на своето време, но е далеч от гениалноста на покойния Емануел Стюард. Във вторият рунд Люис пуска патентования си десен прав, но типично в свой стил закъснява с прибирането на гарда. Точно както „Кронк“ е забелязал. МакКол не се бави и на свой ред контрира с ляво кроше-десен прав, въпреки че очите му са затворени, а главата му все още кънти от попадението на Люис.
Американецът все пак успява да стовари по-болезнения удар и кракта на шампиона омекват и той се сгромолясва на земята. Люис така и не разбира как и с какво е бил ударен, а „Атомният бик“ пък така и не вижда как точно намира съперника си.
Неочакваната загуба на Ленъкс преобръща кариерата му с главата надолу, но в крайна сметка всичко е за добро. Люис смена треньора си и става член на клана „Кронк“. Емануел Стюарт не един и два пъти е казвал преди това, че роденит в Канада британец е по-техничният и по-талантливият боксьор, а останалото е работа на съдбата. Стюарт превръща Ленъкс в същинска машина за убиване и седи в ъгъла му до края на бляскавата му кариера.
Представете си само колко по-различни щяха да са кариерите и на Емануел Стюарт, и на Ленъкс Люис, ако след онази загуба те не решават да работят заедно. Слава на Бога, и двамата се окзват прекалено умни, за да не се възпозлват един от друг!
