По традиция в спорта, а и в живота хората обичат победителите. Всички говорим за тях, всички им симпатизираме, децата искат да са като тях, възрастните искат да са с тях. Малко неща са по-приятни от една хубава история за победители. Този път обаче искаме да ви разкажем една коренно противоположна история – за най-слабия боксьор в историята на британския бокс.
Джордж Глински от talkSPORT се е разровил в архивите, за да намери човек, който да заслужи едно подобно прозвище, колкото обидно да звучи то. Той достига до името Робин Деакин. Това е човек с цели 55 професионални мача зад гърба си. От тях той губи 53, като записва серия от внушителните 51 поредни загуби.
Мнозина биха се запита – защо не се е отказал след петата, след десетата, след двадесетата? Оказва се, че той има много по-дълбока мотивация от това просто да припечелва от някой и друг паунд, докато играе ролята на жив боксов чувал.
„Родил съм се три месеца преждевременно“, споделя Деакин пред Глински, с което веднага привлича вниманието.
Всички лекари били единодушни в откровенията към майка му, че той няма как да оцелее. Често прогнозите са лоши за деца, които се раждат с няколко седмици по-рано, та, какво остана за бебе, което се появява на този свят след едва 6 месеца в утробата. Голяма част от органите му не са били изобщо развити. Това налага извършването на цели 40 операции, които в крайна сметка спасяват живота му. Изкривяването на краката му е създало най-много проблеми, но с усилията не медиците той е възстановен до степен, до която е било чудо, че може да ходи.
Трудностите в придвижването са една от причините Робин да започне да тренира бокс. Целта му е да подобри движенията в крайниците си с помощта на спорта.
Голямата изненада идва, когато започва да се състезава на аматьорско ниво. Детето-чудо записва 56 победи в 76 мача на аматьорско ниво и така привлича вниманието на един от най-големите промоутъри в света – Франк Уорън от Queensberry Promotions.
Кариерата му започва на 28 октомври 2006 г. с победа с единодушно съдийско решение над Шон Уолтън. Няколко месеца по-късно губи с една точка разлика от Едуардс Крауклис. Тогава изненадващо решава да напусне Уорън и да започне да преследва солова кариера, което очевидно се превръща в голяма грешка.
Робин Деакин започва да трупа загуби и се превръща в стъпало за самочувствие хора от ранга на Джош Уейл (32:11:2), Джон Кайс (22:6:1), Патрик Хайланд (31:3), Антъни Крола (35:7:3) и безброй други.
Част от тези загуби са несправедливи, както по негово-собствено мнение, така и по това на много по-именити фигури. Веднъж дори Рой Джоунс-младши е специален гост на една от галите с участието на Даекин, когато легендата отива при него в съблекалнята, за да го поздравя за представянето срещу сина на Тим Уитърспуун, когато вдигат ръката на американеца за сметка на Робин.
В даден момент от Британския боксов съвет дори отнемат лиценза му, защото се притесняват за неговото здраве с оглед камарата от поражения. Това е и причината да търся изява зад граница.
Прескачаме далеч напред в бъдещето до 2015 г. Тогава той се изправя срещу Денис Корниловс от Латвия в едва четвъртия мач при профитата за съперника му. Съдията Лий Мъртау вдига ръката на Робин Деакин след категорично решение от 40:36. Цели 9 години по-късно момчето, което оцеля въпреки всичко, стигна до втория си и последен успех в кариерата.
Той се качва на ринга още два пъти преди да свали окончателно ръкавиците, но онзи ден в Бетнал Грийн ще остане в историята, като един от най-емоционалните „Рокин“. Неслучайно ви съобщаваме прякора му накрая, защото надали има друг подобен атлет, който да заслужава повече подобно прозвище.
Деакин опитва за кратко от боевете с голи ръце, но там също не бележи особен успех с 4 загуби и 1 равенство. Сега на 26 април ще го видим отново в демонстративен мач срещу Бен Дей. Дните му на професионалист обаче са в миналото.
