Още от най-крехка възраст хората биват възпитавани да не лъжат, защото от лъжата не излиза нищо хубаво.
Когато детето счупи вазата или се забърка в проблем в училище, рядко казва истината от първия път. Не защото е възпитано лошо или пък дяволът се е вселил в него, просто лъжата е неговият остров на спасението. Всички сме минали по този път.
Лъжата, на която искам да обърна внимание се случи преди цели 6 години. През лятото на 2012 г. в Лондон, Англия. Провеждаха се 30-те летни Олимпийски игри.
В източната част на столицата протичаха състезанията по бокс. В същата онази зала Тервел Пулев завоюва бронз при тежките. Не, тук лъжа нямаше. На полуфинала родния боксьор имаше нещастието да се изправи пред бъдещата супер звезда Олександър Усик и категорично загуби.
Голямата лъжа се разигра при супер тежките.
Там своя път си проправяше 22-годишният англичанин от нигерийски произход – Антъни Джошуа. Беше спечелил мястото си на турнира през 2011 г., когато на световното за мъже в Баку завърши втори.
Luke Campbell @luke11campbell and Anthony Joshua @anthonyfjoshua begin their London 2012 matches today!! pic.twitter.com/0RbIIGmc
— BFTV2020 (@BFTV20201) August 1, 2012
Година по-късно, всички погледи бяха насочени към него и от Джошуа се очакваше само и единствено злато. И нормално, високите очаквания раждат високи представяния.
На турнира участваше и Роберто Каммарелле – италианец, двукратен световен шампион, който имаше бронз от игрите в Атина и злато от Пекин. Тогава 32-годишен, Каммарелле отдавна бе пропилял шанса си да влезе сред професионалистите и да гони големите пари и слава. Именно той бе и фаворит номер 1 за златния медал в Лондон.
Случайно или не, Роберто бе в горния поток, а домакинската надежда в долния, т.е двамата щяха евентуално да се срещнат на финала.
Джошуа започна своя път към върха срещу Ерисланди Савон от Куба, племенник на Феликс Савон (три златни отличия от игрите през 1992, 1996 и 2000 г.) Двамата сложиха каските, захапаха гумите и се „почнаха“.
Още от първия гонг Савон изглеждаше далеч по-отпуснат и спокоен на ринга. Движенията му бяха плавни и премерени. Отсреща му имаше боксьор, който може би не успя да се справи с напрежението от овациите и очакванията и играта му никак не вървеше. Левите му прави често увисваха, изглеждаше тромав и получаваше по-чистите удари.
Кубинецът бе видимо по-лек и не спираше да се движи по ринга. Нещо, което ужасно много стъписа Джошуа. В аматьорския бокс както знаем, след първия и втория рунд точките се съобщават публично и бойците ги знаят.
След първия рунд Джошуа водеше с 6:5. Никой не знаеше защо и как, но такива бяха фактите. След края на втория, резултатът вече бе набъбнал до 14:12. Пълна мистерия. Третия рунд се превърна в своебразна еманация на доминацията на Савон, но кубинецът се нуждаеше от победа с две точки, за да стигне поне до равен. Не я получи. Съдийте отсъдиха 4:3 за госта и така с общ резултат 17:16 Джошуа продължи към ¼-финалите.
Савон просто имаше нещастието да се падне на този противник още в първия им мач на турнира.
11 дни по-късно бе време и за финала. Там без особени изненади се срещнаха Антъни Джошуа и Роберто Каммарелле. Година по-рано Джошуа бе победил италианеца на Световното в Баку след много спорно съдийство. Нямаше как сега това да се повтори! Не и на Олимпийски игри.
Каммарелле бе далеч по-опитният боксьор, бе „завършен“ аматьор и нямаше с какво да бъде изненадан от представителя на домакините.
И точно така стана. Каммарелле зае центъра на ринга и започна да „преподава“ на бъдещия световен шампион.
Обратният гард на италианския полицай бе тотална загадка за младия Джошуа, чието единствено постижения в първия рунд бе, че не падна на земята. Резултат – само 6:5 на госта. Във втория рунд британецът отново не успя да намери отговор за десните прави на съперника си. Макар предимството във височината и разтега да бяха на страната на Джошуа, Каммареле продължаваше да диктува дистанцията.
Последният рунд започна при резултат 13:10 за Италия.
Джошуа се нуждаеше буквално от перфектен рунд или нокаут. Естествено, нито едното, нито другото се случи. Джошуа тръгна по-смело, но това доведе до много малко чисти попадения и много клинчове. След финалния гонг в червения ъгъл празнуваха – ъгъла на Каммарелле. Италианецът се бе превърнал в 11-я боксьор в историята на бокса, който защитава успешно титлата си.
Да, ама не! Съдийте дадоха последния рунд на Джошуа с три точки и това означаваше равенство – 18:18. След това се стигна до т.нар. „count back” – от 5-та съдии, които точкуват срещата, се изваждат най-високите точки дадени на боксьорите и се прави ново преброяване от „средните“ трима съдии.
Джошуа бе провъзгласен за новия Олимпийски шампион, а Каммарелле и неговия щаб бяха като ударени с мокър парцал.
И така бе сътворена лъжата, която 6 години по-късно роди категоричната истина.
Днес Джошуа е номер 1 при тежките. Три от четирите колана, разпродаден стадион след разпродаден стадион, най-големи доходи. „Ей Джей“ създаде свой стил, който засега е непробиваем. 29-годишният неоспорим шампион все още има какво да учи и подобрява, но мач след мач играта му става все по-мъдра и все по-отбрана. Тогава публиката наля цимент в краката му, сега домашната сцена му дава увереност. Кой да предположи как ще се развият нещата.
Та така, следващия път когато решите да скастрите някого за това, че е излъгал…помислете. Знае ли човек, може пък да излезе нещо добро от цялата бъркотия.
