Чък Уепнър е единственият боксьор, който е успял да свали покойния Мохадмед Али на земята, докато той е притежател на шампионския пояс. Това се случва на 24 март 1975 година.
„Аз бях единственият човек, който повали Али, когато той беше световен шампион“, казва 78-годишният днес Уепнър.
„Сони Листън имаше най-добрия удар от всички, с които някога съм се бил. Но най-добрият, най-качественият, най-великият бе Мохамед Али. За мен беше чест да се бия с него и до ден днешен съм много горд от себе си. Това беше най-хубавият ден в моя живот!“, продължава Уепнър.
Въпреки, че губи и никога не стана световен шампион, Уепнър е уважаван от всички. Той прави своя дебют през 1964 години и по стечение на обстоятелствата през ноември 1974 година разбира, че ще излезе на ринга срещу Мохамед Али в двубой за световната титла.
„Когато Али нокаутира Форман, казах на Дон Кинг: „Смятате ли, че аз трябва да се боря за титлата?““, спомня си Уепнър.
„Дон Кинг каза:“ Ти ще се бориш за титлата. Отивам да уредя този мач и ти започваш да се подготвяш за битка с Али“. И наистина, три месеца и един ден по-късно, всичко беше готово. Али бе с Дон Кинг в Кливланд и мачът бе договорен“.
Мохамед Али никога не се бе изправял срещу Уепнър. Дон Кинг обаче не иска легендарният боец да се бие срещу още един чернокож и урежда битката с Уепнър.
Двамата дават пресконференция на 11 февруари 1975 година в Кливланд, на която Али демонстративно симулира кроше в лицето на своя опонент.
„Дайте на белия човек почивка“, казва на Али за Уепнър.
„В онези дни беше известен изразът „Дайте на черния човек почивка.“ Той се опита да ме накара да отвърна, което не желаех да правя. Години по-късно той ми каза, че ме уважава заради това, че не отвърнах на провокацията му.
„По-късно Али каза, че аз съм най-умният човек, с когото някога се е бил“, спомня си Уепнър.
„Аз написах две стихотворения за него – „Довиждане, Али. Здравей, Чък“ и “ Какво е една дума“. Затова мачът ни бе толкова наблюдаван. Дон Кинг, който уреди първата битка на Али и Форман в Заир,каза, че не прави пари от тази си дейност.
Моят девиз пък бе „Направи го или умри за това, което искаш“. По-късно Дон Кинг ми прати телеграма, в която пишеше: „Ти превръщаш водата във вино. Ти промени живота ми. Обичам те!“
„Не бях там заради парите. Исках да спечеля титлата“, продължава Уепнър, който прибира 100 000 долара за мача си с Мохамед Али.
В действителност, Уепнър е толкова уверен, че прави обещание към жена си преди да тръгне за арената.
„Вечерта преди двубоя купих на жена ми синя прозрачна пижама и й я дадох. Казах й:“ Носи това в леглото тази вечер, защото ще спиш с шампиона в тежка категория“. Когато се прибрах след мача, влязох в стаята, а тя седеше на ръба на леглото облечена в пижамата. Погледна ме и каза:“Аз ли да отида в стаята на Али или той ще дойде при мен?“
Боят започва в типичния за Мохамед Али стил – в първите рундове си играе със съперника, заобикаля го и го изтощава, докато не дойде време да го нокаутира. Уепнър обаче има свой собствен план.
„Мислех, че той гледа някъде в миналото. Бе нокаутирал Джордж Форман, прекара на лагер седем или осем седмици. Мислех си, че ще приеме битката с мен за лека. Аз обаче винаги съм бил в страхотна форма, никога не съм бил нокаутиран или свалян на пода. Единственият път, в цялото ми кариера, в който бях на земята бе в 15-ия рунд, когато Али ме свали. Мислех си, че мога да го сваля, да му нанеса тежки удари и да го нокаутирам.“, спомня си Уепнър.
„Но той бе толкова велик и дори моята преса по време на боя не ми помогна срещу него. Али беше прекалено добър за мен, това е всичко. Всеки пита: Защо мислите, че сте загубили? Е, аз загубих, защото имах срещу себе си по-добър боец“.
Въпреки това, за част от секундата в 9-ия рунд Уепнър изглежда като човека, който ще победи.
„Бях го притиснал и се опитвах да му нанасям леки ъперкъти. Това не е лесно, защото на всеки един Али отвръща с 2-3 бързи.
Моят мениджър Ал Брейверман ми каза: „Да, Али лесно се измъква от твоите ъперкъти и става все по-мързелив, Чък. Подлъжи го, че ще опиташ ъперкът и му вкарай прав“. Това и направих. Той опита ъперкът и се отдръпна леко назад, а аз по ударих с всичка сила под сърцето със силната ми дясна ръка. И той падна.
Всички казват: „О, ти стъпи на крака му“, но нека ви кажа нещо. Ако се биете за световната титла и опонентът ви настъпи, първото нещо, което ще направите като станете е да кажете на съдията: „Хей, рефер, той стъпи върху моя крак!“. Али никога не каза нищо такова. Съдията отброи до 8, когато Мохамед се изправи и продължи да се бие. Знаеше, че ударът ми го повали, а не настъпване.
Уепнър е толкова уверен след като е свалил Али на земята: „Той падна на земята, а аз отидох в моя ъгъл и казах на Ал: „Пали колата! Отиваме в банката! Ние сме милионери!“. Мениджърът ми отвърна: Чък, по-добре се обърни. Али стана и изглежда много ядосан“. Обърнах се и видях лицето на Дрю Браун (човекът в ъгъла на Али). Той крещеше към Мохамед: „Какво, по дяволите, става с теб? Какво правиш? Това бялото ти сритва задника. Скачай и го почвай!“. Той крещеше през целия двубой“.
Нокдаунът подтиква яростта в Мохамед Али. А Уепнър, който никога не се е бил повече от 12 рунда, има нужда от кислород.
„В 13-ия рунд краката ми започнаха да ме предават. Усещах умората в тях. След края на 14-ия рунд отидох в ъгъла и поисках мундщук. Исках да дишам по-добре преди 15-ия рунд. Ал обаче ми каза да оставя тази глупост, да изляза на ринга и да дам най-доброто. „Има само един рунд. Излез и дай всичко от себе си“. Това и направих“, спомня си Уепнър.
„Последният рунд започна, а Али ме уцели с един удар, който попадна между лявото ми рамо и главата. Не беше силен удар, но краката ми бяха слаби. Разколебаха се и аз паднах. Помня броенето на рефера. Облегнах се на въжетата, а съдията Тони Перес ме погледна и попита дали съм добре. Казах „Да“, но той махна с ръка и сложи край на мача 19 секунди преди края на последния рунд“, продължава да разказва боксьорът.
„Бях бесен, но и толкова дяволски уморен, че не осъзнавах какво се случи. Стигнах до ъгъла си и попитах: „Какво се случи? Какво се случи“. А Ал каза: „Той спря мача, Чък“.
Отидох на пресконференцията, където ме попитаха дали съм разочарован. Аз казах: „Разбира се. Но знаете ли какво? Аз издържах 15 рунда срещу Мохамед Али. Колко хора могат да сторят това?“.
Уепнър знаеше, че ако се бе стигнало до край на рунда и съдийско решение, нямаше никакъв шанс да го спечели.
„Едни писаха пет рунда в моя полза, други четири, но ако погледнете боя ще видите, че първите четири рунда Али не направи почти нищо. Натисках го през цялото време и му нанесох около 30 удара. Той отвърна с 10. През цялото време танцуваше около мен демонстративно. Но те щяха да дадат резултат в негова полза.
Аз трябваше да го нокаутирам, за да спечеля. Нямаше да получа съдийско решение в моя полза, дори да го бях налагал 15 рунда. Той е Мохамед Али. Той е световния шампион. Нямаше да дадат този мач на мен!“, убеден е Уепнър.
Загубата му обаче не е напразна. Съдбата си знае работата и е пратила на трибуните актьор на име Силвестър Сталоун. Той е толкова вдъхновен от положените от Уепнър усилия и неговата воля, че написва сценарий на филм. Този филм е „Роки“. Роки Балбоа е Чък Уепнър!
Сега, над 40 години след излизането на „Роки“, е на път да излезе биографичен филм за Уепнър – „Кървящият“.
Смъртта на Мохамед Али е горчива за Уепнър. Но в продължение на четири десетилетия Чък е на върха само защото е проснал веднъж шампиона на пода.
„Той не бе само велик боец, но бе и страхотен човек. Той е най-известният човек, който някога е живял на тази планета. Бе голям приятел и аз винаги ще го обичам“, завършва Уепнър.
В памет на Мохамед Али!
Сам Гарднър/ Фокс Спортс
