За никого не е тайна, че в исторически план има едно място, където се провеждат големите мачове – САЩ.
Дали ще е Лас Вегас, Ню Йорк или пък Лос Анджелис – значение няма. За добро или лошо, Съединените Американски Щати винаги са били определящи за развитието на бокса. И по специално в тежката категория. САЩ е синоним на думата „шоу“, а най-голямото зрелище винаги е било при големите момчета.
През 2019 г. се навършват 127 години от първия мач за световна титла в тежка категория, макар тогава да е нямало нищо световно. Поне не като днешното. Първият сблъсък за престижния трофей в ерата на ръкавиците се провежда в Ню Орлиънс, САЩ, но ще трябва да мине поне век, за да може този пояс наистина да се превърне в глобално явление и да започне да обикаля земното кълбо.
За пръв път титлата в тежка категория се оспорва извън САЩ през 1907 г. в Лондон. Томи Бърнс побеждава Гънър Мор, а следващият мач на Бърнс е в Дъблин, Ирландия. След това идва ред на Франция и Австралия през 1908 г., когато Джак Джонсън грабва пояса в Сидни.
Финансови затруднения карат Джонсън отново да стяга багажа и да защитава колана в Париж през 1913 г. Краят на царуването му идва през 1915 г., когато Джес Уилард го побеждава в отдавна вече несъществуващия „Ориентал Парк“ в Хавана, Куба.
Идва ред на германеца Макс Шмелинг, който е едва вторият европеец, стъпил на световния връх. Гордостта на Германия обаче няма шампионски срещи в родината. Коланът излиза от предела на Щатите отново през 1933 г., когато италианецът Примо Карнера се бие в Рим пред 70 000 зрители, включително Бенито Мусолини.
Следва ново „заточение“ в Северна Америка. За пръв път колана пребивава в Канада през 1961 г., когато Флойд Патерсън нокаутира Том МакНийли в Торонто.
Отказът на Мохамед Али да се бие във Виетнамската война го кара да разменя юмруци в Канада и Англия през ’60-те години. През 1966 г. титлата е приветствана във ФРГ (Западна Германия). Али бива свален дисциплинарно от пиедестала, а две години по-късно Джими Елис побеждава Патерсън за овакантения пояс на WBA в Стокхолм, Швеция.
Следват ’70-те години, когато двубоите за голямата корона наистина се превръщат в международни. Благодарение на телевизията, разбира се.
Джордж Форман побеждава Джо Фрейзър през 1973 г. в Ямайка. Именно „Големият Джордж“ започва да „разнася“ коланите надлъж и нашир. Следват защити в Токио (Япония) и Каракас (Венецуела). През 1974 г. титлата стъпва на трети континент – Африка. Едно от най-значимите спортни събития на XX век се състои в Киншаса, Демократична Република Конго (тогавашен Заир) – Форман срещу Али.
Интересно е да се отбележи, че първият шампионски мач на Джордж Форман в родината му САЩ е чак през 1991 г. срещу Ивендър Холифийлд.
Али тръгва на път и води битки в Куала Лумпур (Малайзия), Манила (Филипините) и Сан Хуан (Пуерто Рико).
Следващият голям шампион Лари Холмс никога не защитава титлата извън САЩ. Тя напуска американските граници през 1979 г., когато Джон Тейт печели пояса в Южна Африка.
Така стигаме до 2006 г., когато коланът стъпва и на руска почва за мача между Олег Маскаев и Окело Питър. Година по-късно Николай Валуев се кичи с една от 4-те корони и прави успешна защита в Базел, Швейцария.
Виталий Кличко защитава срещу Томаш Адамек в Полша през 2011 г., а три месеца след това Финландия също приема своя първи шампионски сблъсък.
Последната държава, която се присъедини към списъка с домакини на подобно събитие бе Нова Зеландия, когато Джоузеф Паркър победи именно Анди Руис през 2016 г.
Да заповяда Саудитска Арабия!
