Боксьорът Руслан Николов става свидетел на цялата драма със смъртта на Борис Станчов. Той също пътува до Албания с мениджъра и треньор Венцислав Георгиев. Руслан разкри подробности около злощастните събития.
– Руслане, преди самия мач забелязахте ли някакви признаци на слабост в Боби Станчов?
– Нямаше никакви здравословни проблеми. Беше много подготвен. Не е споменал, че не се чувства комфортно. В първия рунд започна добре, но след това се видя, че няма толкова сила. Принципно е добър боксьор и беше странно. Виждаше се как нещо не е наред. Мислех, че е от адреналина, защото все пак се бие в Албания. През втория рунд започна да умалява, а в третия беше доста изтощен. Видях всичко това на клипа. Реално гледах на живо неговия мач само през първия рунд. След това ме извикаха да се подготвя за моя двубой, защото бях след него. Не успях да видя всичко.
– Албанската полиция е открила в багажа на Боби блистер с хапчета виагра. Забелязали ли сте да е ползвал подобен медикамент?
– Спахме в една стая с Боби и с треньора. Когато полицаите са правили обиска, не бях горе. Чаках във фоайето. Всеки нормален човек може да се сети, че като си на ринга, не ти трябва виагра. Треньорът ме попита дали знам да е пил нещо подобно. Отговорих му, че Боби нищо не ми е споделял. Не смятам, че е взел. Недопустимо е да приеме нещо подобно. Треньорът му даде някаква ампула. Не знам за какво е. Може да е витамин или нещо друго за подсилване, за да бъде по-агресивен. Даде я два часа преди мача. Ще се уточни какво е, когато излязат резултатите от аутопсията.
– Какви бяха последните думи на Боби преди мача?
– Бяхме се разбрали да го снимам преди мача. Понеже ме извикаха по-рано, нямаше как. Последните му думи бяха: „Ее, много тъпо, че няма да ме снимаш“. Извиних му се, а той ме разбра и добави: „Няма ядове, не си виновен“.
– Какви мисли витаеха в главата на Боби в дните преди неговата кончина?
– През деня се разхождахме, а вечерта си лежахме в хотела и си чатехме преди мача. Мечтаеше да си купи апартамент или къща. Да постигне нещо в този живот. Искаше да се вдигне. Той не е от заможните хора. Надяваше се сам да постигне нещо. Боби беше добър човек.
– Споделял ли ви е защо се бие под името Исус?
– Да, казваше как нашият мениджър му е обяснявал, че не може да изкара лиценз на истинското име. Нямам представа защо не е можел да го направи.
– Въпросният мениджър Венци Георгиев отрича да знае, че Исус всъщност бил Боби.
– Знае много добре! Смешна работа. Вероятно не казва истината, за да не го разпитат и да не му направят проблем, че е пускал момчето да се бие с чуждо име. На връщане от Албания мениджърът каза как, ако някой ни пита нещо, да казваме, че не сме го познавали като Боби, а като Исус. Искаше да излъжа.
– Хонорарите ви са били по 800 евро от организаторите. Мениджърът е занесъл на родителите на Боби само 400 евро. И с вас ли постъпи така?
– Да, и аз получих 400 евро. Дори нямам подписан договор с мениджъра. Не мога да разбера как може да вземе пари, след като човек е умрял. Някои хора просто нямат сърце. Ще ви разкажа как живееха Боби и неговите родители. Те са голямо семейство. Имат една спалня и едно легло. Възрастните понякога спят на земята, за да може децата да са в леглото. Боби винаги е помагал на всички за пари, ако имаше възможност. Дано семейството получи обезщетение, за да си оправят живота.
– Имахте ли застраховка срещу инцидент?
– Нямам представа. За втори път се боксирах професионално. Първият път беше в София. Обещах си повече да не се боксирам. Имах желание да тренирам сериозно. Когато се замислиш, парите нямат никакво значение, щом загиваш от удари. Мозъкът трупа попадения. Умират мозъчните клетки.
Източник: „България днес“
