Носителката на два златни медала от Олимпийски игри Никола Адамс изненадващо обяви край на кариерата си.
37-годишната британка слиза от боксовия ринг след като е била посъветвана да се оттегли под угрозата да получи сериозно увреждане на зрението си ако продължи с двубоите. За последно Адамс се би с Мария Салинас през септември след 11-месечно прекъсване. Дългото отсъствие от ринга си пролича в двубоя и тя стигна до противоречиво равенство, което и помогна да запази пояса си на световен шампион във версия WBO в категория муха. Боксовата звезда обяви решението си с публикация не в социалните медии, във вестник – „Йоркшир Ивнинг Пост“.
„Преди много години, вестникът публикува статия за младо момиче, което иска да преследва боксова кариера. Тя искаше да направи Лийдс, Йоркшир и хората във Великобритания горди и да отъпче пътя за ново поколение жени в спорта. Направихте ме шампион от самото начало на кариерата ми и затова исках вие първи да научите, че съм взела тежкото решение да сляза от ринга. Пътешествието ми започна когато бях на 12 и реших да участвам в първия си бой. Годините наред гледане боксовите величия (Али, Тайсън, Бруно) натрупаха у мен страст към спорта и спечелването на този пръв двубой циментира решението ми да преследвам мечтите си.Тренирах здраво и бях готова да започна, но да открия следващия си съперник отне години, а да открия жени в моята категория се оказа по-сложно. Безкрайно признателна съм, че имах възможност да представлявам страната ни, да спечеля два златни медала от Олимпийски игри и после титлата на WBO е сбъдната мечта. Но това не стана без тялото ми да плати цена, освен очакваните болежки – бях посъветвана, че всяко бъдещо въздействие върху окото ми почти сигурно ще доведе до необратими последствия и постоянна загуба на зрение. Да имам в живота си хора, които са фонтан от подкрепа, любов и добронамереност, е основната причина да мога да представлявам страната си по начина, по който го направих. Беше чест да се състезавам на световната сцена и привилегия да се изправя срещу забележителни атлети. Макар и да съм горд от постиженията си, безрезервната вяра на всички в моя ъгъл е нещото, което ще ценя до края на живота си. Нямаше да бъде редно да обявя края на кариерата си без да първо да изразя чувствата си пред хората, които са с мен от началните ми дни. Бяхте до мен по време на най-мрачните моменти. Когато се чувствах зле и победена, вашата неласкателна подкрепа ми помогна да продължа. Към моя чудесен отбор – днес нямаше да съм боецът, който съм, ако не беше вашето окуражаване и разбиране, това, на което ме научихте, се простира извън ринга. Специални благодарности на невероятния Алвин Белчер, моят треньор и личен ментор от много години. Да окача ръкавиците винаги щеше да е трудно, но никога нямаше да се почувствам по-голяма късметлийка. И съм безкрайно горда от това, в което спортът ни се превърна“, написа Никола Адамс.
