Бронзовият медалист в супертежка категория от Олимпийските игри в Барселона през 1992 година Свилен Русинов каза, че все още съжалява, че не е успял да достигне до финала на боксовия турнир.
Българинът, който вече е на 60 години, призна, че е подценил полуфиналния мач с нигериеца Ричард Игбинегу и закономерно е бил победен.
„Всеки месец си пускам записи от мачовете ми на Олимпиадата. Много съжалявам, че подцених Игбинегу. Година по-рано го бях победил още в първия кръг на световното първенство в Сидни и явно това ме накара да мисля, че няма да имам никакви проблеми“, обясни Русинов.
„Вярно е, че във втория рунд счупих и палеца си, но много по-голяма роля имаше подценяването от моя страна“, добави той.
Той бе поканен заедно с Тервел Пулев на пресконференция в столицата под надслов „Златните ръкавици на България“ по повод 100 години на Българската федерация по бокс. На нея двамата си припомниха славни мигове от кариерите си.
За Русинов една от най-паметните победи е тази над Виталий Кличко, който впоследствие става световен шампион при професионалистите.
„Хубава победа, разбира се. За мен той бе много по-добър боксьор от брат си Владимир и той успя да му разчисти пътя. За съжаление аз не успях да стана световен шампион като Виталий, но е факт, че на всяко голямо първенство без едно, на което съм участвал, съм се връщал с медал. Единствено на световното първенство в Москва през 1989 година не взех медал, тъй като загубих във втория кръг от кубинеца Роберто Баладо. Всички знаете кой беше той (бел. р. – олимпийски и трикратен световен шампион, който умира на 25-годишна възраст в катастрофа)“, заяви Русинов, който през 1993 година в Бурса става европейски шампион.
„Единственият съвет, който мога да дам на младите боксьори, е да не спират да дерзаят и да имат по-големи мечти. Аз не бях най-талантливият боксьор, но работех двойно повече от всички останали в националния отбор. Ако те са тренирали по четири часа, аз тренирах по осем часа, защото нямах този талант. Но спортът ме научи на много ценни качества, които ми помогнаха и по-нататък в живота“, каза още Русинов, който след края на спортната си кариера е два мандата кмет на родното си село Градежница, а след това и зам.-кмет на Община Тетевен.
„Когато човек стане на 60 години, нещата, които го правят щастлив, вече са съвсем различни. Сега тренирам едно момче, което вече няколко години става шампион на България при учениците в тежка категория. Надявам се, че то ще продължи да тренира по същия начин и един ден ще може да постигне моите успехи, а защо не и да ги надмине“, завърши Русинов.
