Свилен Русинов е един от най-добрите български боксьори в славната история на този спорт. Той е роден в село Градежница, община Тетевен. Средното си образование завършва в Плевен от 1979 г. до 1985 г., където се запалва и по бокса.
През следващата 1986 г. влиза в казармата и започва да се състезава за състава на ЦСКА до 1997-ма г. В кариерата си той постига много успехи, медали и победи.
Свилен Русинов е европейски шампион по бокс от Бурса 1993, както медалист от 4 европейски първенства. Два пъти е ставал вицесветовен шампион – 1991 г. в Сидни и 1993 г. в Тампере. Той има бронзов медал от САЩ 1986 и бронзов медал от Олимпадата 1992.
Русинов е сребърен медалист от световната купа в Индия, а в Банкок спечелва бронзов медал, след като на четвърфинала побеждава не кого да е, а украинеца Виталий Кличко.
От 2007 г до 2015 г. той е кмет на родното си село Градежница. От няколко месеца Русинов се е захванал с треньорска кариера в новоучредения клуб в Горна Оряховица със специалната помощ на охранителна фирма “Делта Гард” и “Grand Imperial” .
Пред Boec.bg Свилен Русинов разказва както за миналото си, свързано със съперничеството с Виталий Кличко, така и за новото си амплоа и целите, които си е поставил като треньор в новия клуб по бокс. Също така не пропуснахме да поговорим и за темите, свързани с настоящото състояние на професионалния бокс, за загубата на Владимир Кличко от Тайсън Фюри, успеха на Кубрат Пулев над Морис Харис и още много интересни спомени, разкази и коментари от страна Свилен Русинов.
– Разкажи ни повече за съперничеството ти с Виталий Кличко и победата, която постигна над него.
– През 1994 година в Банкок победих Виталий Кличко на аматьорско ниво. Беше труден мач, победих го с една точка. На полуфинала обаче загубих от моя вечен съперник Роберто Боладо от Куба, който година по-късно за съжаление почина, след като беше блъснат от влак. С Виталий съм играл освен през 1994-та година, но и година по-късно на световно първенство на армиите в Рим, където обаче загубих. Така срещу него имам два мача – победа и загуба.
С Владимир Кличко, който е по-известен от брат си, но е по-слаб боксьор от Виталий, имам една загуба. Според мен покрай брат си Владимир успя да пробие в професионалния бокс, което му помогна да се задържи толкова дълго време на върха.
– Как са се променили двамата братя от тогава до сега?
– С тях сме се засичали на много състезания. В аматьорския бокс и двамата не бяха много прогресивни, въпреки че бяха високи и физически много здрави, но явно им куцаше нещо. Владимир беше в началото на кариерата и може би затова често губеше. Ако погледнете статистика ще видите, че и двамата нямат завоювани медали от голямо първенство, като изключим олимпийската титла на Виталий през 1996 г.. Като аматьори и двамата братя не изпъкваха с нищо.
– Какво обаче се промени и двамата братя се превърнаха в едни от най-добрите боксьори на професионалния ринг?
– Очевидно попаднаха на добри мениджъри, което помогна много за тяхното развитие. Аз също имах предложение от бившите им мениджъри от Заурланд, които са ме гледали няколко пъти, да се присъединя към тях, но аз не посмях да направя тази крачка, тъй като тогава нещата в аматьорския бокс и в държавата бяха добре.
Братята Кличко обаче рискуваха и поеха по този път и затова спечелиха толкова много успехи. В професионалния бокс шансовете за успех са разпределени 50 на 50 между състезател и мениджър. В някои случаи дори мениджърите има по-голяма заслуга за успехите на боксьора. Ако мениджърът ти успее да намери по-слаби боксьори от теб, ти постепенно започваш да трупаш актив, опит, самочувствие. И в един момент се оказваш, че вече си световен шампион.
– Според теб какво не достигна на Кубрат Пулев да победи Владимир Кличко в двубоя между двамата през миналата година?
– Бях сигурен, че Кубрат може да победи с една добра тактика. Той беше подготвен за двубоя. Според мен загубата в мача се дължи на грешка на щаба му. Не трябваше да избързва, а да бъде пестелив в първите няколко рунда. Евентуално, ако беше прескочил 5-6 рунд нещата щяха да се обърнат. В този мач и Кличко също беше много добре подготвен, за разлика от мача преди няколко дни с Тайсън Фюри, който украинецът загуби.
– Оказа ли влияние, че Кубрат досега никога не се е бил в САЩ
– Според мен това няма значение. Всички знаем, че боксът в тежка категория без американци не е инетересен. За съжаление обаче ги няма вече боксьори като Майк Тайсън, Ивендър Холифийлд. Владимир Кличко не изпъква с качества пред тях. Аз съм му гледал няколко мача, а двубоят с Поветкин дори го коментирах. Показваното от украинеца не е бокс. Вижте двубоя му с Тайсън Фюри. Това също не беше бокс.
Аз съм сигурен, че ако тренирам 1-2 месеца ще излезна на ринга и ще се представя по-добре от Фюри. Съшо така и от съперника на Кубрат в последния му мач – Морис Харис. Излизаш пред 15 000 зрители и позволяваш за по-малко от две минути да те нокаутират. Ти само с движение по ринга, ако си подготвен ше издържиш един рунд. Какви боксьори са тези?
– Сега малко да сменим темата. Минали сте през много перипети в живота си.Как така един талантлив боксьор стига до кметското кресло в родното си село?
– Прекратих спортната си кариера, след което се върнах в родния си край. След това получих предложение от ДПС да ги представлявам на местните избори. Съгласих се, за да мога да помагам на района, тъй като преди и след демокрацията там не беше вършено нищо. За тези осем години успях да осъществя някои от мечтите си и Градежница заприлича на европейско село.
– А какво не успяхте, а искахте?
– Имаше още малко работа. Мисля, че ако жителите на селото ми бяха гласували оше един мандат щях да го направя. Това обаче е техен избор. Надявам се, че не е грешен. Притеснявам, че за четири години може да бъде разрушено всичко това, което успях да изградя през моето управление.
– Кои са настоящите управляващи в Градежница?
– Победителите са от местна коалиция, която обаче не е фактор. Ако искаш да вървят нещата зад теб трябва да стои голяма, силна, водеща партия, която да ти помага. А те са местна коалиция, според мен нещата няма да потръгнат.
– Бихте ли се кандидатирали пак за кмет на селото?
– Честно да ви кажа при така стеклите се обстоятелства не мисля да се кандидатирам.
– Какво и защо един обичан човек свален от този връх в живота му го кара да продължи?
– Аз съм свикнал през живота си както на победи, така и на загуби, понасял съм удари под кръста. Това, че не са ме избрали за кмет, няма да ме сломи духом. Продължаваме напред, както казва Кубрат Пулев. Надявам се в другото ми начинание, с което се захванах, а именно да бъда треньор в новия боксов клуб в Горна Оряховица да бъда много успешен.
Целите, които съм си поставил първо да се утвърдим на национално ниво, да спечелим някое състезание и ако може дори и да създадем световен шампион, който да бъде от региона. Виждам, че има кадърни момчета, но трябва да се работи правилно.
– Има ли срок, който да сте си поставили за тези цели?
– Имах идеята, мечтата да имам участник още догодина за Олимпиадата в Рио де Жанейро, но за съжаление това няма да се случи. Както един мандат като кмет ти дава да се развиваш, така и ние ще изчакаме следващия олимпийски цикъл, за да поработим и да пратим боксьор на Олимпиадата през 2020 в Токио, Япония. Четири години, които ще бъдат използвани за подготовка и да намерим правилните момчета, които да имат желание за това.
– Разкажи ни повече за състоянието на клуба, който ти водиш в момента?
– В момента в него тренират 25-30 деца. Искам да поканя, ако има желаещи да бъдат част от нашия клуб да заповядат. Имаме условия за трениране, както и възможност за пътуване в чужбина. След година и две се надявам да имаме и приходи. Идеята ни е да направим още 1-2 гали вечери като тази, която се сътоя тук в Горна Оряховица преди няколко месеца.
Ще тренираме момчета както за аматьорския, така и за професионалния бокс, за да може да излезнат да се бият в чужбина, ако имат желание. В момента има 4-5 момчета на много добро ниво, както десетима юноши, които има какво да учат още.
– Кой ви помогна в този труден момент в живота ви?
В този момент най-близките хора помагат най-много. Говоря за семейството – децата и жената. Разчитам също така и фирмите, които ме поканиха да бъда треньор в клуба, а именно охранителната фирма “Делта Гард” и “Grand Imperial”. Надявам се, че с тяхна помощ ще успея да реализирам общите ни идеи – медалисти от първенства, шампиони на България.
– Как обаче се справяте, след като всички знаем, че държавата не дава достатъчно пари за спорта?
– За съжаление е така. С встъпването на длъжност на всеки един от министрите на спорта от Весела Лечева, през Свилен Нейков, та да стигнем и до Красен Кралев все имах усещането, че някой ще направи стъпка към развитието на спорта. Първите двама за толкова години не внесоха и един закон в полза на спорта. Мина година и половина, откакто Кралев е на власт, но и той нищо не е направил. Така е в други спортове като волейбола, баскетбола. Трябва да има промени, тъй като държавата е абдикирала от спорта.
Отивам преди 3-4 седмици на състезание в Плевен, те състезателите нямат пари за участие, за екипировка, за подготовка. Чувам, че треньорите са започнали да събират деца от улицата, за да запълнят бройката и да получат някакви пари. Така голям спорт не се прави. Държавата трябва да обърне повече внимание.
Ние не искаме да се връща времето от преди 20 години, а просто ако човек иска да спортува, държавата да му помага и да му осигури нормални условия. В Горна Оряховица в това отношение е една от общините, които обръщат внимание на спорта. Общината там помага, имат си и местни спонсори в лицето на “Делта Гард” и “Grand Imperial”.
Залата там е една от най-хубавите и както се казва да ти е кеф да тренираш, докато в другите общини, сред които е и Тетевен не се обръща внимание на спорта.
Преди няколко дни премиерът Бойко Борисов казва да не пием ракия, да не ядем сланина. По-добре да задължи децата да тренират. От там здравната каса няма да прави разходи, тъй като спортът е здраве. Аз съм почти на 52 години и в болница съм влизал един-два пъти.
– Какво не успяхте да постигнете в живота си и защо?
– Каквото съм си пожелал съм го постигнал и в спорта, и в личния живот, работата си като кмет. За първи път съм треньор, за което благодаря на “Делта Гард” и “Grand Imperial” за гласуването доверие. От тук насетне аз трябва да се доказвам.
– За какво мечтаете?
– Да сме живи и здрави, участник на Олимпиадата в Токио и претендент за титлата в тежка категория, защото там е най-интересно.
– Какво ще пожелаете на нашите читатели?
– Да бъдат живи и здрави, да спортуват повече.
Интервю на Митко Недков
