Харесван или не, Флойд Мейуедър си остава един от най-великите боксьори в историята.
Американецът, чиято последна загуба датира от 1996 г., направи кариера като никоя друг сред професионалистите. Безсмислено е да говорим за стила и постиженията му, тъй като едва ли има човек, който да не е оставал в захлас от уменията му.
Обвиняван от много, че внимателно подбираше кога и срещу кого да се бие, той напусна „сладката наука“ с актив от 50 победи и 0 загуби. И въпреки този кървав спорт отдавна да е доказал, че статистиката далеч не е най-важното, то не може да се отрече, че да ти бъде вдигната ръката след всеки един твой мач си е …трудно.
Това далеч не означава, че Флойд не е имал тежки битки с големи имена, които може би е трябвало да отидат в другата посока, но по една или друга причина не са.
Ето ви едни три добри примера, в които „звездите се подредиха“ за Флойд.
Хосе Луис Кастийо (първи мач)
Мачът с мексиканеца от април 2002-ра си остава може би най-яркия пример за „подарена победа“. В онези години звездата на американеца започва да грее все по-силно. Двубоят със „Страховития“ е изключително равностоен, а след 12 рунда победата отива на сметката на Флойд чрез единодушно решение. Феновете в „MGM Grand“ обаче, не са съгласни с решението на съдиите (116-111, 115-111 и 115-11) и бурно освиркват постановлението им.
Пресата, която Кастийо упражнява върху по-младият Мейуедър е смазваща и ако ранните рундове могат да бъдат причислени на сметката на „Най-добрия“, то втората част е изцяло за Кастийо, но това остава „незабелязано“ от хората край ринга. 8 месеца по-късно двамата отново се срещат и резултатът е същия – единодушно решение в полза на Флойд.
Оскар де ла Оя
Титаничния сблъсък с Де ла Оя си остава един от най-забравимите мачове на Флойд. Американецът с мексикански корени използва чудесно физическите си габарити, за да пресира и преследва Флойд навсякъде по ринга. Предимството във височината, разтега и килограмите (историята твърди, че Оскар е успял да върне близо 4 килограма след кантара) позволява на Де ла Оя да доминира в първата част на мача.
С течение на времето Флойд успява да намери дистанцията си и да пласира все по-често контраударите си, но според мнозина те са прекалено малко и слаби, за да се поздрави с крайния успех. Въпреки това, именно неговата ръка бива вдигната, след като съдиите край ринга отсъждат неединодушно решение в полза на Мейуедър (116-112, 115-113 и 113-115).
Маркос Майдана (първи мач)
През май 2014-та, Флойд вече се намира в заключителната част на славната си кариера. По това време втората най-голяма звезда в бокса бе… Владимир Кличко. „Китаеца“ набързо бива определен за аутсайдер срещу по-опитния Мейуедър. Срещата се провежда във втория дом на Флойд – „MGM Grand“ във Лас Вегас. Полемиките около мача започват още в петък, когато по искане на Флойд аржентинецът трябва да смени ръкавиците си. Американецът вижда нещо нередно в избора на Майдана и южноамериканецът е принуден от комисията да смени облицовката на оръжията си.
Това обаче изобщо не притеснява Майдана, който изиграва мача по учебник – много преса, постоянно движение и безброй удари. След срещата става ясно, че никой до този момент не е пласирал повече точни удари срещу Флойд. Шампионът прекарва нетипично много време за него в ъглите и опрян на въжетата. Но това отново остава на заден план и Флойд се поздравява с победата след неединодушно решение (117-111, 116-112 и 114-114). Бъдещият президент на САЩ – Доналд Тръмп, който гледа мача от първи ред, изказва недоволството си от видяното и споделя, че мачът е бил нагласен.
Няколко месеца по-късно двамата отново се бият и този път победата за Флойд е единодушна.
