Олександър Усик срещу Тайсън Фюри – всички фенове на бокса се надяват този мач да се състои през 2023 година. Двамата непобедени до този момент боксьори държат всички титли в тежка категория. Коланите на WBA, WBO и IBF са в украинеца, докато Циганския крал държи този на WBC.
Те ги отнеха съответно от Антъни Джошуа и Дионтей Уайлдър, които допреди няколко години бяха доминантните имена в дивизията. Но набързо и напълно заслужено бяха изместени от Усик и Фюри. Усик победи AJ на два пъти по точки, докато Фюри и Бронзовия бомбардировач направиха историческа трилогия.
Фюри към Усик: Хей, заек! Джудже! Ти си следващият, куч*о! (ВИДЕО)
В нея британецът постигна две победи, едната от които много убедителна. Първата среща помежду им пък завърши без победител, макар че повечето специалисти бяха на мнение, че Фюри е трябвало да спечели още тогава.
Но това вече е история, а сега феновете са надяват на нова такава. Последният абсолютен шампион в тежка категория е Ленъкс Люис от началото на века. И едва 23-ма боксьори могат да се похвалят с това прозвище. И един е най-великият – Мохамед Али, който е ставал три пъти абсолютен шампион. Само един друг в историята е повтарял и това е Флойд Патерсън.
„Куч*а“ ли е? Усик се майтапи с Фюри, боят с Чисора бил спаринг
Историята на абсолютните шампиони започва през 1920 г. и до 1963 г. това е боксьорът, който е шампион на Нюйорската спортна асоциация и Световната боксова асоциация (WBA). След това до 1983 г. е този с титлите на WBA и Световния боксов съвет (WBC). До 2007 г. към тях се прибавя и поясът на Международната боксова федерация (IBF), а след това се признава и този на Световната боксова организация (WBO).
Ето и всички абсолютни шампиони в тежка категория:
Първият абсолютен шампион е великият Джак Демпси. Известен е с това, че противниците му често напускат със счупена челюст или ребро. Първият плейбой и любимец на Америка. Той държи всички титли до 1928 г. След това дълго време всяка загуба на шампиона води до нов абсолютен първенец. Така се изреждат Джийн Тъни, Том Хини, Макс Шмелинг, Джак Шарки, Примо Карнера, Макс Бауер-старши, Джеймс Брадък.
Джеймс държи титлата до 22 юни 1937 г., за да дойде първият от великите в категорията, пише в-к „24 часа“. На стадион “Камински” в Чикаго шампионът е нокаутиран в 8-ия рунд от Джо Луис-Кафявия бомбардировач, избран за №1 на века от списание “Ринг”.
В 72 мача като професионалист той има само 3 загуби. 57 от победите му са с нокаут. Абсолютната титла е негова до 1 март 1949 г., или близо 12 години. Това е абсолютен рекорд и до днес. Всъщност две от загубите му идват, след като се отказва за кратко от кариерата си. И всичко приключва със знаменития нокаут на Роки Марчиано през 1951 г.
Джо Луис защитава поясите си 25 пъти. В 27 мача, които е играл за титла, 23 са завършили с нокаут в негова полза. А в списъка са и петима шампиони. От него тръгват и две от знаменитите фрази в бокса: “Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш на ринга” и “Всеки има план, преди да получи първия удар”.
На място се появява първата Кобра – Елизард Чарлз. След него е Джърси Джо Уолкът.
На 23 септември 1952 г. идва следващият голям крал на категорията – Роки Марчиано. Във Филаделфия той нокаутира в 13-ия рунд Уолкът. Дава му реванш и го ликвидира в първия.
Така Марчиано става първият и единствен, който през цялата си кариера държи абсолютната титла. Защото прототипът на героя на Силвестър Сталоун записва на ринга 49 мача, 49 победи с 43 нокаута. Прекратява кариерата си, без да е усетил вкуса на загубата. Заради това е една от най-митичните фигури в историята на бокса.
След серия от елиминации на 30 ноември 1956 г. Флойд Патерсън побеждава Арчи Мур и става най-младият в историята шампион при свръхтежките.
Флойд, освен че е най-младият шампион, става и първият, който си връща титлата. Той я губи от Ингемар Йохансон. Шведът също е олимпийски шампион от Хелзинки, но при свръхтежките. И на 26 юни 1959 г. в Ню Йорк побеждава Патерсън след 7 нокдауна и записва една от най-големите сензации в историята. Само година по-късно Флойд си връща титлите след нокаут в петия рунд.
Вторият период на Патерсън с титлата приключва на 25 септември 1962 г. в Чикаго, когато е нокаутиран още в първия рунд от Сони Листън. За този бой залозите са 7/1 за победа на Сони, бивш затворник и уличен бандит.
Листън сдава трона на 25 февруари 1964 г. на най-великия в историята – Касиус Клей. Бъдещият Мохамед Али има вече олимпийска титла от Рим и просто размазва шампиона, като реферът спира боя в 7-ия рунд.
Всъщност Али е единственият, който става три пъти абсолютен шампион, като само веднъж губи титлите си на ринга. Още на 19 септември същата година WBA му отнема титлата, защото отказва да даде реванш на Листън, каквито са правилата в този момент. На 6 февруари 1967 г. Клей пребива шампиона на WBA Ерни Тарел и така отново събира всички пояси. Само три месеца по-късно отново същата организация му отнема своята титла, когато отказва да влезе в армията и да се бие във Виетнам, приема исляма и става Мохамед Али. Али се връща на ринга след наказанието и на 8 март 1971 г. губи коланите си от Джо Фрейзър в Ню Йорк. “Битката на века” завършва с пълно единодушие на съдиите в полза на претендента.
На 22 януари 1973 г. в Кинстън, Ямайка, Джо Фрейзър е спрян във втория рунд от следващото велико име – Джордж Формън. Така Пастора става абсолютен шампион, за да подобри всички рекорди на категорията, като се би до 48 г.
Точно преди 40 години на 30 октомври в Заир е мач №1 в историята на бокса. “Тътенът в джунглата” изправя един срещу друг Формън и Мохамед Али. Али печели с технически нокаут в осмия рунд и така за трети път става абсолютен шампион.
Този път неговото царуване продължава над 5 години. През тях Мохамед Али пребива имена като Джо Фрейзър, Кен Нортън и всички други елитни състезатели в категорията.
Али слиза от трона на 36 години и 26 дни, когато в Лас Вегас прави равен с Леон Спинкс. Неоновия Лъв обаче държи абсолютната титла само 31 дни от 15 февруари до 18 март 1978 г. Губи катастрофално реванша с Али, но титлата вече не е обединена. Защото WBA му отнема своята, заради пренебрегването претендент №1 Кен Нортън, а отива да се бие с Али.
Близо 9 години светът остава без абсолютен шампион. Така се стига до Майк Тайсън. Той започва с титлата на WBC, която взема от Тревър Бърбик в Лас Вегас. След това взема и тази на WBA от Джо Смит. И на 1 август 1987 г. обединява всички с тази на IBF, като надиграва Тони Тъкър.
Тайсън властва до 11 февруари 1990 г., когато в Токио сензационно губи с нокаут от Джеймс “Бъстър” Дъглас.
Дъглас е третият най-кратък абсолютен шампион в историята след Леон Спинкс и Ридик Боуи. На 25 октомври 1990 г. той пада от Ивендър Холифийлд и всичко приключва. Холифийлд слиза от трона на 13 ноември 1992 г., когато пада от Ридик Боуи. Той обаче остава на трона само 1 месец и 1 ден. WBC му отнема титлата, защото отказва да се бие с Ленъкс Луис. Последният велик шампион.
