Най-чаканият боксов двубой за последните 20 години е по-реален от когато и да е било. В същото време обаче, докато не чуем рефера да казва „Touch ’em up“, не вярваме на нито една дума нито на Еди Хърн, нито на Франк Уорън, нито пък на Боб Аръм.
Мръсната политика, в която се е преврънал красивият спорт в последните десетилетия е причината да станем свидетели на Флойд – Мани 5 години по-късно, октолкото ни се искаше. Същото се отнася и за Тайсън – Люис. Примерите са безброй.
Но това няма значение. Да приемем, че боговоете на спорта ще се усмихнат и през 2021-ва ще станем свидетели на мега-гига-хипер-супер-дупер битката между кралете на тежката дивизия: Антъни Джошуа и Тайсън Фюри.
Мач за обединяване на титлите. За провъзгласяването на един-единствен шампион. За последно за такъв бе „набеден“ друг британец – Ленъкс Люис. Той обаче притежаваше три колана, защото по негово време толкова са били признати. А дори да се окаже, че някоя от титлите не е замесена в играта, то едва ли на някой ще му пука много. Особено когато става въпрос за най-добрия срещу най-добрия.
Един боксьор е толквоа добър, колкото се е показал в последния си мач. Няма значение какво си направил 3, 5 или 8 години преди това, най-ценната информация се извлича от последния мач.
Тук обаче ще се опитам да направя по-общ поглед върху това защо Антъни Джошуа ще победи Тайсън Фюри, излизайки не само от последния му сблъсък, но и от цялата му кариера до сега. Разбира се, не взимайте нещата прекалено навътре. Тук става въпрос за каймака на дивизията и изобщо няма да се учудя, ако прогнозата ми е тотално грешна. Все пак става въпрос за Тайсън Фюри.
- С всеки изминал мач Антъни Джошуа все повече заприличва на боксьор. Реномето му на безпощаден нокаутьор все още върви рамо до рамо с него, но психическото му израстване в последните му няколко мача е неоспоримо. Това може и да е резултат на факта, че се отърва от доста излишни килограми. „Културистът“ вече го няма. В реванша с Анди Руис и при победата над Кубрат Пулев той демоснтрира чуство за тайминг. Да не търси „убийството“ на всяка цена. Да знае кога да вземе почивка, кога да потърси клинч и кога да избяга от ненужен удар, за да пласира свой.
- „Ей Джей: притежава по-тежки удари. И това ще е така до доказване на противното. Освен това, има и по-богат арсенал. В мача му срещу Кубрат Пулев, британецът демонстрира колко добре е изучил изкуството на ъперкъта.
- Шампионът на IBF, WBO и WBA има предимството да е вкусил горчилката на загубата. Всички си спомняме какво се случи с него, след като Анди Руис го детронира насред Ню Йорк. Джошуа обаче показа, че може да се промени и го направи, търсейки вината само и единствено в себе си. Професионалният бокс в наши дни се е преврънал в зона, където място за грешки няма. А не бива да е така. Всички големи са губили, а когато се начуиш как да се изправяш, автоматично минаваш на следващо ниво.
- Джошуа умее да изстрелва десния прав изключително бързо и в същото време да го прикрива умело. Срещу по-висок съперник като Фюри ще е изключително важно за Антъни да не разчита единствено на водещата си ръка. За да инициира своята атака, Фюри ще трябва да слиза на нивото на Джошуа, а с бързите си ръце и усет, едно засрещане може да се окаже напълно достатъчно за отброяване до 10.
- С изключение на победите им над Владимир Кличко, Джошуа има по-богата визитка на профи ринга. Да, „Краля на циганите“ направи на пух и прах Дионтей Уайлдър, но аз лично винаги съм вярвал, че балонът на американеца бе толкова изкуствено надут, защото нямаше кой друг да поеме щафетата от Флойд Мейуедър. Както и да е. Визитката не играе вместо теб, но със сигурност е по-добре да си се срещал и побеждавал хора като Дилиън Уайт, Александър Поветкин, Джоузеф Паркър, Кубрат Пулев и Анди Руис. Всеки от тях притежаваше различни оръжия и представляваше коренно различна опасност за Джошуа, което води од повече натрупан опит.
