Главният треньор по бразилско джу-джицу на професионалния отбор на American Top Team, Маркoс „Парумпа“ да Мата разказа в специално интервю за кореспондента ни в САЩ Борис Тонев какво е да си наставник на бойци като Дъстин Порие, Едсън Барбоса, Йоел Ромеро, Хорхе Масвидал и разкри подробности за неговата бляскава кариера в бразилското джу-джицу и ММА.
Интервюто с бившия световен шампион в категория перо се реализира по време на негов семинар в един от многото дъщерни клубове на American Top Team из Северна Америка – ATT Watertown. След два часа и половина прекарани в демонстрация на техники и знания, бившият боец на „Белатор“ и „Strikeforce“ с широка усмивка на лице сподели тайни от „кухнята“ на най-добрия ММА клуб в САЩ и колко тежки са били тренировките по джу-джицу в слънчев Рио Де Жанейро през 80-те и 90-те години на XX век.
Да Мата бе един от треньорите, които извървяха дългия път до битката на Дъстин Порие с Хабиб Нурмагомедов рамо до рамо с претендента. Само седмица след тежката нощ за Порие и щаба му в Абу Даби, специалистът споделя за Boec.BG какво е казал на „Диаманта“ минути в съблекалнята преди главния двубой на UFC 242.
М: Казах му да повярва в гилотината си. В тренировките е прилагал тази техника много успешно и срещу мен! Планът беше двубоят да не се пренася на земята. Когато тръгна за задушаващата техника, трябваше да затвори гарда си. Тогава щеше да е в доминантна позиция, дори и след като Хабиб се обърна по гръб, за да се измъкне.
Бразилското джу-джицу е открило Маркoс, когато той бил на 14 години. Младокът се наслаждавал на вълните и плажния футбол в Рио, но когато бил привикан на тепиха от легендарния представител на най-успешната фамилия в бойните спортове – Карлсон Грейси, да Мата нямало как да откаже.
М: На тази възраст прекарвах по-голямата част от деня си на плажа. Живеех само на 5 минути от плажа и постоянно играех футбол или карах сърф. Там се запознах и с Карлсон. Сутрините упражнявахме техниките си, но не тренирахме на сто процента. После отивах на училище и задължително си тръгвах по-рано, за да отида на тренировка при Грейси (смее се). Вечер тренирахме много здраво. От бял колан до лилав колан така изглеждаха дните ми.
След като доминирал съперниците си на ниво син колан из цяла Бразилия в продължение на повече от пет години, „Парумпа“ (прякор, който получил от приятелите си в Рио) заслужил повишение в следващата степен в бразилското джу-джицу – лилав колан. В дивизията за лилави колани през 1996 г. той станал световен шампион, а по пътя към световното злато победил и един от най-успешните състезатели в този спорт за всички времена – Леонардо Виейра.
M: Доминирах всички при сините колани, но Лео винаги беше едно ниво над мен. Той победи един от моите съотборници, но когато ме повишиха в лилав организираха турнир между академията на Грейси и тази на най-големите ни съперници по онова време – Алианс. Тогава бях избран да представям отбора ми и бях много притеснен. Виейра вече беше голямо име, плануваното времетраене на битката беше 20 минути и схватките се провеждаха в нощен клуб. Успях да победя, но за мен той е един от най-великите. Сега сме добри приятели.
Кадри от най-добрите моменти на „Парумпа“ на тепиха“:
Тежките битки и тренировки в Южна Америка се отразили неблагоприятно за младия да Мата, който на 24-годишна възраст имал вече три дискови хернии. Въпреки травмите, роденият в Рио боец не се отказал, като последният си ММА двубой изиграва през 2016-та.
М: Винаги съм искал да се пробвам в ММА, но в Бразилия нямаше място за дребните бойци в клетката. Преместих се в Щатите, за да помогна за създаването на American Top Team и да тренирам по-младите бойци, но се справях доста добре на тепиха и не след дълго направих професионалния си дебют. Бях на 34 години, когато стъпих за първи път в октагона. Знаех, че трябва да се докажа в клетката. Само така другите щяха да повярват в уменията ми. Най-добрият начин да се учиш в бойните спортове е чрез състезанията.
46-годишният ветеран продължава да се състезава в бразилското джу-джицу, но признава, че тялото му не му позволява да продължи с ММА.
М: Смесените бойни изкуства са пристрастяващи. Не бях най-добрият, но дадох най-доброто от себе си. Сега умът ми го иска, но тялото ми не позволява такова натоварване.
Специалистът в бойните спортове разкри и кои са трите основни причини за това American Top Team да бъде избиран за най-добрият ММА отбор в света за три поредни години (2016г.,2017г.,2018г.) на ежегодната церемония „MMA Awards“ организирана от списание „Fighters Only“.
М: Отлична база, отлични бойци и отлични треньори. Трябва да имаш всяко едно от изброените три, за да бъдеш най-добрият отбор.
Да Мата признава, че да бъдеш треньор е много по-трудно от това да бъдеш състезател и коства много повече усилия.
М: Като треньор трябва да проучвам опонентите на всички мои бойци. Освен това, трябва да поддържам комуникация с другите треньори и да съм сигурен, че бойците ми са в оптимално психическо и физическо състояние. Определено ми е по-трудно да съм треньор, отколкото да се състезавам.
