Професионалните спортисти разполагат с определено време, в което да гонят спортното майсторство, а в бойните спортове прозорецът може да се окаже още по-тесен.
Непрестанните травми и контузии допълнително съкращават и без това краткия им активен период.
В крайна сметка всяко нещо, добро или лошо, има своя край. И тази година завесата се спусна за някои от най-големите бойци, които са стъпвали в Октагона на UFC. На някои не им беше подновен договора, на други пък просто им изтече времето, а трети се надяваме просто да са си взели кратка почивка от тежките натоварвания и някой ден отново да ги видим в келтката.
Хенри Сехудо (10-2 в UFC)
33-годишният олимпийски шампион направи това, което млацина успяват – да се оттеглят на върха. Американецът спада към (надяваме се) към последната група, за която се молим скоро Брус Бъфър пак да произнася името му. Ако все пак наистина сме видяли висчко от „Тройния шампион“, то кариера като неговата е рядкост. Нисичкият боец обяви оттеглянето си веднага след победата си над Доминик Круз през месец май. Това бе шестата му поредна победа, като последните си 4 двубоя завоюва титлите в категории „петел“ и „муха“. Има победи над хора като Димитриъс Джонсън, Ти Джей Дилашоу, Марлон Мораеш и Джусие Формига.
Йоел Ромеро (9-4 в UFC)
43-годишният ветеран имаше тежки псоледни години. За съжаление, една от най-значителните кариери в UFC остана без титла. Кубинецът имаше три шанса (в реалност два, защото един път не успя да влезе в категория), но загуби от Робърт Уитакаър и Израел Адесаня. Въпреки това, Ромеро ще бъде запомнен като един от най-страшните и избягвани хора в историята на организацията. Впечатляващо е, че всичките му 4 загуби са чрез решение и само две от победите му са по точки. „Войникът на Господ“ напусна Дейна Уайт, но корабът му акустира на брега на втората най-популянра ММА верига – Белатор. Това, разбира се, е прекрасна новина, защото ще можем да го наблюдаваме поне още един път в действие.
Даниел Кормие (11-3-1 в UFC)
41-годишният боец сам призна, че се е оттеглил от голямата сцена прекалено късно. Бившият шампион в лека тежка и тежка категория претърпя тежки поражения в последните си две срещи от Стипе Миочич. Въпреки това, „ДиСи“ си остава златно име за Дейна Уайт и организацията. Бившият олимпиец прави дебюта си през 2013 г. и моментално се превърна в едно от най-комерсиалните имена. Легендарна ще остане враждата му с Джон Джоунс, която роди две люти битки между двамата. За негово нещастие обаче, „Боунс“ му показа тъмната страна и го пречупи на два пъти. Едва 4 от всичките му двубои не са шампионски – шест победи, три загуби и един равен. Във визитката му висят скалповете на Франк Мир, Андерсън Силва, Александър Густафсон, Стипе Миочич, Дерик Люис, Антъни Джонсън и др.
Андерсън Силва (17-7-1 в UFC)
За мнозина 45-годишният бразилец си остава най-великия боец в историята не само на UFC, но и като цяло за ММА. Много вероятно е „Паяка“ никога повече да не се бие, а и може би така е по-добре. Дейна Уайт му показа вратата, а след това няколко други останаха затворени след неговото чукане. Той оставя зад себе си кариера, която трудно може да се опише. Още във втория си мач под банера на организацията през 2006 г. печели титлата в средна дивизия. Следват 11 поредни успешни защити, като междувременно взима и няколко победи в лека тежка категория. Първата му загуба идва 2013-та, а поглеждайки назад, тя се оказва и основополагаща за разпада на Силва в последните му години. От тогава насам записва едва една победа в 9 мача, но както споменхаме още в началото, времето е безпощадно. Има победи над хора като Витор Белфорт, Чел Сонен, Деймиън Маиа, Стефан Бонар и др.
Хабиб Нурмагомедов (13-0 в UFC)
Най-младият от всички изброени, чиято кариера в UFC приключи през изминаващата година. Ако Сехудо се е оттеглил на върха, то не знам какво може да се каже за „Орела“. Нито една загуба и нито един равен в 8-годишния му престой в UFC. Най-доминантната фигура, която някога сме виждали в смесените бойни изкуства. Последните му мачове с Дъстин Порие и Джъстин Гейджи се рекламираха като „Това ли е човека, който да спре Хабиб?“ Недолюбван от мнозина заради факта, че има само две победи с нокаут, Нурмагомедов доминираше почти всичките си съперници и на земя, и в стойка. През 2018-та бе главен герой в най-купуваното събитие за всички времена – UFC 229. Тогава руснакът буквално прегази Конър Макгрегър, който реши да се завърне срещу най-грешния противник. Ако не беше от дивите планини на Дагестан, а борец от някой американски колеж, щеше да получи шанс за титлата доста по-рано, но каквото такова. Обяви оттеглянето си през октомври, когато постигна 29-та си профи победа. Мразен или обичан, едва ли има човек, който да не изгаря от желание отново да се наслади на уменията му.
