Шампионът на UFC в найлеката категория (до 57 кг), бразилецът Алешандре Пантоя, беше категоричен по темата за евентуалното си преминаване в по-горната – лека категория (до 61 кг).
„Редом с Деметриъс Джонсън и Джоузеф Бенавидес съм сред бойците с най-много победи в историята на дивизията. Също така, заедно с Джонсън и Дейвисън Фигейредо, държим рекорда за най-много победи с прекъсване в категорията до 57 кг.
Към днешна дата съм единственият шампион на UFC от Бразилия, който е успял да защити титлата си три поредни пъти. Чувствам се уверен в тази категория, така че защо да се местя в друга? Какво още трябва да доказвам?
Разбира се, знам, че бих се справил добре срещу Мераб Двалишвили, но какво ще стане после? UFC вече даде да се разбере, че не са особено заинтересовани от двойни шампиони, тъй като това води до забавяне в развитието на отделните дивизии.
Честно казано, в момента не виждам никакъв смисъл да сменям категорията, защото съм на върха. И искам да остана там. Може би един ден наистина ще премина в по-горна категория, но това не е моята цел сега. История можеш да пишеш и без да ставаш двоен шампион.“ Сподели пред Championship Rounds в социалната мрежа X (бивш Twitter) Алешандро Пантоя.
🚨 Alexandre Pantoja is NOT interested in moving up and fighting Merab for the bantamweight title:
"Lately, a large number of followers have been commenting here asking me to face Merab and 'make history'. But, do I really need that to make history?
Изказването на Алешандре Пантоя е силна заявка за увереност и стратегическо мислене в момент, когато множество UFC шампиони гонят „двойни титли“ за престиж. Вместо това, бразилецът акцентира върху стабилността и доминацията в собствената си категория, което показва, че приоритет за него е дългосрочната стойност и наследство в дивизията, а не моментен блясък.
Пантоя се нарежда сред елита на найлеката категория – редом с легенди като Деметриъс Джонсън и Фигейредо, което допълнително подчертава тежестта на думите му. Решението му да остане и продължи да защитава титлата показва уважение към структурата на дивизията и стремеж към устойчиво изграждане на име, което да се помни.
Отказът му да преследва двоен пояс в момент, когато организацията очевидно е резервирана към подобни амбиции, също говори за разумен и зрял подход към кариерата. Пантоя е на върха – и изглежда има намерение да остане там, без излишни рискове.
