Слушайте внимателно и звукът ще разкаже историята. Той е гръмотевичен.
Туп. Туп-буум! Туп-туп Бууум!
Меняща се мелодия от ниски и високи ноти, редуващи се с експлозии, подобни на оркестърно оръдие.
Франсис Нгану спира за да презареди, оставяйки труса от дясната му ръка да утихне. Гледайте всяка тренировка на лапи между шампионът на UFC в тежка категория и треньора му Ерик Никсик и най-разтърсващата част е точно саудндтрака, който те произвеждат. Хармонията на 100 миниатурни катастрофи, сблъскващи се с прецизна лекота. Само това е достатъчно за да се изпотят дланите ви.
През лятото на 2020г., девет месеца преди Нгану да издуха Стипе Миочич, за да завладее короната като най-опасния жив невъоръжен боец, Никсик даде на света да опита от вкуса на неговия обикновен понеделник, като качи клип, сниман от неговата гледна точка, на нападащия го от всички страни Нгану. Някой в мрежата се пошегува с думите „Надявам се, че ви плащат вредни за работата.“. Дори в рутинните следобеди, животът на главния треньор в клуб Xtreme Couture не е за хора със слаби сърца.
Подобно на повечето треньори в MMA, Никсик жунглира с много дейности. Но ролята, която поема първо, в ранните дни на своята работа и която все още носи с гордост е тази на треньора на лапи.
Това не е точно най-очарователната професия – да жертваш тялото си ден след ден пред олтара на най-смъртоносните атлети. Но след повече от десетилетие, Никсик има какво да разкаже.
„Франсис ме удря през лапата.“ Никсик разказва със смях. „Аз хващам кроса му и моята ръка се стоварва в лицето или устата ми с такава сила, че ми се е случвало да ме разклати.“
„След това слизаме на земя за граунд енд паунд, той ще започне с лакти и главата ми е опряна на земята, без да има къде да отида. Тя буквално ми рикошира в тепиха.“
Никсик не е единственият. Попитайте всеки треньор на лапи и той ще има какво да ви разкаже.
„Най-голямата травма, която съм получавал е когато излязох от ритъм с Алистър Овърийм и получих коляно в гръдния кош“ разказва Брандън Гибсън, който също така е треньор на Джон Джоунс и Антъни Петис. „Докато лежах на земята и гледах тавана, едва дишайки, наистина си мислех, че съм с разкъсана аорта. Чувствах се сякаш кървях от гърдите си. Не беше така, но болеше много.“
Работата също така не е особено благодарна. Малцина, освен най-върлите привърженици на спорта, знаят кои са хората на лапите. Но впечатляващите шоута, изнасяни в октагона всеки уикенд, не биха били възможни без тяхното творчество и саможертвата им.
„Аз съм на 50-годишна възраст.“ казва Еди Ча – треньорът от Fight Ready. „Но буквално тялото ми е на 66-годишен.“
Как лапите са еволюирали през побойничиските години в началото на ММА, до създаването на перфектните бойци?
Отговорът се крие в това, че лапите могат да участват в абсолютно всеки аспект от развитието на един боен атлет.
„Има толкова много методи на този тип тренировка.“ казва страйкинг треньорът Шон Мадън. „Може да ги ползваш за кондиционни тренировки, за тайминг, както за развиване на реакциите и отделни комбинации за някой определен мач.
„Дори би ми било интересно каква роля процентово дават на лапите във всеки тип тренировка различните треньори„
Изкуство е, защото е сложно. Помислете си – боксът може да е считан за „сладката наука“, но треньорите на лапи там са загрижени само за двете оръжия, двете ръце и как може те да се настроят най-добре. За сравнение, ММА се намира в съвсем отделна вселена, притежаваща безкраен набор от отговори за всеки въпрос. Юмрук или коляно? Лакът или ритник? Смяната на нивата ще работи най-добре тук или когато финтираш тейкдаун? Същото като да си поръчаш две ястия от различни ресторанти, просто не вървят заедно.“
Никсик си припомня тренировките с Колби Ковингтън и разказва, че те са му се отразявали като истински ММА двубой.
„След Колби се чувствах все едно съм прекарал 25 мин. в клетката. Работехме много добре и всичко се получаваше, но беше изключително изморително.“
Работата за реакции е един от най-разпространените типове тренировка на лапи. И те са възможни само, ако двама души са напълно съсредоточени и имат доверие един на друг, защото единственото което ги предпазва от нараняване са инстинките и зрението им.
„Ако изляза извън ритъм, извън темпо или ако съм извън дистанцията, мога да засегна цялата комбинация и тогава аз съм в риск. Ще поема ритник в главата, ако ръката ми не е на точното място или ще изям коляно, ако не съм достатъчно наведен в Муай Тай клинч, за да поема коляно в тялото си.“ разказва Гибсън.
„Пуснах си тази жестока снимка в INSTAGRAM, където може да видите Джон Джоунс да удря с лакът на милиметри от носа ми. Важно е лапата да е на точното място, за да симулираме реалния бой и цел, така че е важно да си имате доверие.“
