В серия от материали, посветени на японското сумо, ще ви запознаем с този древен спорт, идващ от „Страната на изгряващото слънце“.
В миналата статия ви разказахме за двете най-висши дивизии в японското сумо – „Джурьо“ и „Макуучи“.
В разгара на големия юлски турнир в Нагоя ще разгледаме индивидуалните сумо рангове. Те се дават само в най-висшата дивизия, а именно „Макуучи“. Според представянето в даден турнир всеки сумист получава ранг.
Ранг „меагашира“
Ранг „меагашира“ се дава на всеки, който се е изкачил в най-горното ниво в японското сумо. Има разлика, обаче в нивото. Най-ниският е „меагашира 16“, а най-високият – „меагашира 1“. Изкачването от 16-то до 1-во ниво „меагашира“ не е задължително да стане в рамките на 16 турнира. При страхотно представяне на даден турнир и записани поне 10 победи от „мегашира 16“, даден сумист може да скочи дори до „меагашира 8“ за следващия голям турнир. На настоящия турнир, който се провежда в Нагоя, сумистите с ранг „меагашира“ са 31 от общо 42.
Ранг „комусуби“
Този ранг се дава на най-добрите с ранг „меагашира“ на предходен турнир. От този ранг до най-висшия – „йокодзуна“, сумистите се смятат за „саняку“, което означава „титуляри“, „шампиони“. Обикновено в турнир участват по двама с ранг „кoмусуби“. Смята се обаче, за много трудно задържането на този ранг. При получаването му, сумистът е длъжен да се сбори с най-добрите в дивизията в рамките на един турнир и ако завърши с положителен актив от победи („кхачикоши“), тогава може да го задържи.
Ранг „секиваке“
Това е третият най-добър индивидуален ранг в японското сумо. Даден сумист получава ранга в случай, че запише поне 30 победи в последните три големи турнира. Трудно е за постигане това, ако дадения сумист тепърва се изкачва. Той трябва да победи най-силните в три по-редни форума, записвайки минимум загуби. Обикновено с ранг „секиваке“ са двама сумисти на голям турнир.
Ранг „озеки“
Вторият най-висок ранг в сумото е „озеки“. До 1899 г. „озеки“ е най-престижният ранг в сумото. За да стане „озеки“, сумо борецът трябва да е минал ранг „секиваке“ и да постигне поне 33 победи в 3 последователни турнира. Повишението е в резултат на субективни критерии тъй като не съществуват прости написани правила за изкачване в този ранг. Други фактори които оказват влияние на повишението са например спечелен турнир или победа над йокозуна както и общи характеристики на сумиста като постоянство в резултатите, боен дух, качество на сумото — например използването на непозволени прийоми или определени техники може да бъде отчетено като недостойно за високия ранг озеки.
Повишенията се предлагат на Борда на Директорите на Японската Сумо Асоцация от специален комитет по повишенията. Ако става въпрос за първо повишение член на Борда на Директорите отива на официална визита в школата за да информира новоизбрания озеки. Той от своя страна обикновено държи реч в която обещава да прави всичко по силите си за да пази достойнството на ранга.
В турнир обикновено има от двама до петима сумисти с ранг „озеки“.
Предимствата на този ранг са:
1. Получава 3-годишно временно членство в сумо-асоциацията при „пенсиониране“, ако дотогава не притежава дял.
2. Получава по-висш ранг в сумо-асоциацията, когато се откаже от активна спортна дейност.
3. Получава еднократна пенсия при отказване, а сумата се определя от славата и силата му.
4. Има запазено място за паркиране пред офиса на сумо асоциацията.
5. Може да участва в избора на директорите на сумо асоциацията.
6. Получава допълнителни помощници сред младите борци в школата.
7. Може да бъде канен да представлява борците при посещение на ВИП гости по време на турнири.
8. Може да носи пурпурна препаска.
9. Също като другите рангове в сумото (изключение е „йокозунa“), „озеки“ може да бъде понижен до по-долен ранг. За разлика от останалите рангове при озеки понижението е процедура от две стъпки. При пръв случай на турнир с отрицателен резултат – „макекоши“, „озеки“ получава статут „кадобан“. Ако в следващия турнир покаже положителен резултат – „кхачикоши“, той възстановява нормалния си статут на „озеки“. Ако от друга страна покаже отрицателен резултат той бива понижен до „секиваке“.
10. Ако в турнира непосредствено след понижението от „озеки“ сумистът спечели поне 10 схватки автоматично се възстановява рангът му на „озеки“. Ако обаче покаже по-слаб резултат от 10 победи той се третира като всеки друг сумист при по-нататъшни опити да се издигне до „озеки“. Тази система е въведена на турнира в Нагоя през 1969 г.
В следващата статия ще ви запознаем с най-висшият ранг в сумото – „йокозуна“, както и със сумистите, които са стигнали върха в японското сумо.
