Начало Други Сумо – бойното изкуство, което дори Доналд Тръмп хареса

Сумо – бойното изкуство, което дори Доналд Тръмп хареса

Сумо – бойното изкуство, което дори Доналд Тръмп хареса
0

В поредица от статии ще ви запознаем с традиционните японски борби – сумо. Много малко страни по света имат свой представител в този древен спорт и България е една от тях (Даниел Иванов – Аояма). Няма как да не му обърнем по-голямо внимание. Още повече, че президентът на САЩ – Доналд Тръмп изгледа с интерес  финалния ден на последния голям турнир по сумо „Нацу Башо“, който се проведе в Токио и награди с купа шампиона – Асанояма.

В страната на изгряващото слънце сумото е известно като традиционна японска борба, в която участие вземат двама борци (ракиши). Целта е единият ракиши да избута другия от дохьото (рингът, на който се провеждат сумо схватките). При падане или докосване на земята на единия борец в самото дохьо – също се счита за победа. Забранени са ударите с юмрук, дърпане на косата, бъркане в очите, душене и ритане в стомаха или гърдите.

Не е позволено също хващането на предната част на мавашито на противника. Подобни действия водят до дисквалификация и победата се присъжда на противника. Няма ограничения в теглото на сумистите, поради което може да се случи единият участник в схватката да е два пъти по-тежък от другия. Единственото ограничение в професионалното сумо беше минимална височина от 1,70 см. Последното правило вече не е в ход. Представителят на най-висшата дивизия в японското сумо – „Макуучи“ – Енхо е висок само 168 сантиметра, като във втора дивизия – „Джурю“ – Тойоношима е висок 169 сантиметра.

Произход и история

Древна японска легенда разказва, че самият произход на японския народ е в резултат от сумо схватка. Според нея японците получават господството над Японските острови когато божеството Таке-мизакучи надвива вожда на противниковото племе. Легендата настрана, сумо е древен спорт известен от около 1500 години.

Първите схватки са били форма на религиозен ритуал съпроводен с молитви за богата реколта, ритуални танци и представления посветени на боговете изпълнявани в шинтоистките храмове. И до днес в някои храмове в Япония може да се видят ритуални танци, изобразяващи битка между човек и божество.

През периода Нара (8 век) сумото става част от церемониите в Императорския Двор. Веднъж годишно се е провеждал фестивал в който освен сумо схватките е имало музика и танци. Ранното сумо е груб бой комбиниращ елементи от бокса и борбата с много малко ограничения. Под патронажа на Императорския Двор обаче постепенно са формулирани правила близки до тези на съвременното сумо.

Съседните на Япония народи, които споделят много културни традиции, също развиват традиционни форми на борба, подобни на сумото. Типични примери за това са монголската борба бьох, китайската шуай-жиао и корейската ссиреум.

В следващата статия, посветена на японското сумо, ще разледаме откъде тръгва един сумист. Ще проследим развитието и изкачването му в шестте дивизии.

Георги Куситасев Завършва бакалавърска степен със специалност „Печатни комуникации“ в Университет за Библиотекознание и Информационни технологии – УНИБИТ. Магистърска степен „Журналистика и медии“ придобива във Факултета по журналистика към Софийския университет „Св. Св. Климент Охридски“. Започва журналистическата си кариера през 2013 година във вестник „Земя“ като стажант-репортер в спортния отдел, след което минава стаж и в най-стария български спортен сайт – ТОПСПОРТ. Следва първи досег с „малкия екран“ – стаж в Националната телевизия. От 2017 до 2019 г. работи в спортния отдел на ТВ+ като репортер, редактор и водещ на спортни новини и предаване. От 2019 година до днес пише статии за спортния сайт на „Инвеститор медия груп“ - Boec.bg, а от март 2021 до октомври 2022 година е част от екипа на телевизия АГРО ТВ. От октомври 2022 година е водещ на спортни емисии по Радио "Фокус" и спортен редактор в Агенция "Фокус".