Сумо – бойното изкуство, което дори Доналд Тръмп хареса – част 2

Кариерата на сумиста започва в дадена школа по сумо, в която всичко започва от най-ниското ниво. Независимо от годините, които има, в момента, в който влезне в школа по сумо, той трябва да изкачи стълбицата, за да може да стигне до участие в турнири.

Режимът е много строг. Освен тренировките, начинаещите сумисти трябва да готвят, чистят, перат. Всичко това е заложено, за да може в бъдеще, да знаят откъде са тръгнали. С времето, при успех в турнирите, тези задължения към школата отпадат, а дори може да получиш прислужници.

За да стартираш професионална кариера на сумист, трябва да вземеш участие в турнир, в който нито един от състезателите няма ранг. Такъв род турнири се наричат „маезумо“.

Първата професионална дивизия или шеста като сила, след маезумо е „джонокучи“. Думата „джонокучи“ се използва като нещо, което току що е започнало.  В тази дивизия всеки сумист получава ранг според представянето си в маезумо – турнир. Състезават се от 40 до 90 сумисти. Схватките са седем за всеки сумист. При добро представяне в турнир от тази категория, даден състезател получава правото да се изкачи в по-горната дивизия – „джонидан“.

Характерно за дивизия „джонидан“ е големият брой сумисти – между 200 – 250. Схватките отново са седем. Поради големия брой участващи сумисти много често се стига до осма решаваща схватка, която да определи шампиона на дивизията.

„Санданме“ е четвъртата по сила дивизия. Достигането до това ниво е повратна точка в кариерата на сумиста. Позволено му е вече да носи по-добри дрехи и има по-малко задължения към школата. Въпреки това, нивото се смята за обучително и сумистите в него не получават заплата, а само надбавка.

„Макушита“ е третата по ранг дивизия. Участие в нея взимат общо 120 сумисти като те са разделени: 60 на изток и 60 на запад. В тази дивизия схватките отново са седем, както в по-долните дивизии. Смята се, че от „макушита“ започва същинската професионална кариера на даден сумист. Дивизията се смята за най-оспорваната. В нея място намират млади таланти, които си оспорват класирането за по-горната дивизия с по-възрастните, които са отпаднали от втора дивизия – „джурьо“. Има и много явно разделение между индивидуалния ранг на дадел състезател. Ако той идва от втора дивизия и е с ранг „джурю“, той получава заплата, както и помощници в битовата работа в школата. Тези, с ранг „макушита“ получават по-голяма надбавка от тази в „санданме“, но не взимат заплата и продължават да изпълняват задължения в школата. При спечелване и на седемте схватки в даден турнир, сумистът получава правото да се изкачи във втората по ранг дивизия – „джурьо“. Терминът „макушита“ се използва за обозначаване и на четирите дивизии, под първите две, тъй като те се смятат за обучителни за даден сумист.