В страна, в която таекуондото е национален спорт, пътят на Фарзад Золхадри в Иран е предопределен. От 2019-а той се състезава за България.
„Населението на Иран е от 85 милиона думи. Регистрираните таекуондисти в страната към местната федерация са 1 милион – от белия колан до най-високо ниво. Всички тренират активно. В квартала, в който съм роден, са израснали повечето техерански шампиони. Виждайки целия брой на спортуващи, то е ясно, че пътят е много дълъг и труден“, откровен е Фарзад пред btvsport.bg.
Въпреки успехите си, Фарзад получава болезнен удар. Не получава възможност да участва на олимпийските игри.
„През 2019-а не успях да отида на олимпийската квалификация, тъй като Иран имаше право само на три квоти. В моята категория – до 80 кг, никой не беше изпратен. За да следвам мечтата си, реших да променя националността си“.
„Тогава дойде и предложението от България. Не беше лесно… Не заспиваш иранец и не се събуждаш изведнъж българин. Има много сериозни предизвикателства“.
Не всеки в Иран приема решението на Фарзад да представя чужда страна:
„Загубих много приятели и възможности в Иран. Това беше моето решение. В началото и баща ми не беше щастлив. Той беше старши треньор на иранския национален отбор в продължение на 20 години. Най-успешният треньор сред всички олимпийски спортове в Иран, не само в таекуондото. Трябва да оставиш всичко, което си имал в твоята страна. Защото искаш да постигнеш мечтата си. За мен това не беше лесно решение“.
Трудностите в България не започват само с езика.
„Когато пристигнах в началото бях сам. Знаете, когато сменяте държавата, в началото нямате никого. Необходимо е време да се запознаеш с хора, да изградиш приятелства. В Техеран никога не съм усещал минусови градуси, но тук усетих как се чувстваш на минус 15. На Белмекен беше дори минус 25. Това беше странно за мен. Сега всичко е нормално, защото тук се чувствам като у дома си. Моята родина.“
„Преместих се тук, оставих семейството си в Иран. Искам да остана, да направя нещо за българското таекуондо, за българското младо поколение. Чувствам като в родината си“, признава той.
С екипа на България нещата не се получават по мечтания начин за Фарзад. Поне като състезател.
„За жалост не успях да участвам на олимпийска квалификация заради травма. Моята мечта е да отида като треньор. Ще дам най-доброто от себе си за всички млади таекуондисти в България, които ми вярват, които искат да тренират с мен“, казва с болка нашият герой.
На повече от 2500 километра от родния си Техеран, като треньор в националния ни отбор Фарзад дава шанс на българските таекуондисти да се борят и да усетят олимпийската магия.
