В Япония мечът е бил емблема и изразяване на семейното и социално положение на притежаващия.
Предавал се от баща на син, от поколение на поколение, като религиозно наследство. Не рядко се случвало самурай да се сражава с меча, получен от своите предшественици, ползвали го преди два века.
Още от детска възраст децата били възпитавани в култ към “пътя на меча”, а моментът на символично връчване на оръжието на наследника (обикновено десетгодишен), представлявал придобиване и осъзнаване на моралното наследство, което получавал.
„Meчът е част от боеца и задължителна част от черния колан по киокушин“, признава Шихан Иво Каменов, който е изпълнителен директор на Професионалната лига на Световния киокушин съюз и председател на Националната асоциация на бойните спортове в България (НАБС).
„Той е задължителна част, ако искаш да бъдеш майстор. Пътят е един и всеки сам решава за себе си дали иска да го следва“, споделя още Шихан Каменов.
Миямото Мусаши официално е признат за най-големия японски майстор на меча на своята епоха (XVII век). На 16 години участва в битката при Секигара (1600) за победената фракция, тази на Даймьо, благородниците от запад. Оцелял от клането, Мусаши започнал да скита из Япония в търсене на авантюри и на лично утвърждаване.
Бродил до 29 години като сюша, скитащ самурай (не ронин; човек вълна), биейки се шестдесет пъти като винаги побеждавал, дори когато се е сражавал срещу повече противници едновременно или срещу майстори по бойни изкуства като самураите от фамилията Йошиока, прочути с тяхната школа по работа с меч в Киото.
Твърди се, че най-известният му дуел е срещу Коджиро Сасаки, наречен Ганрю, през 1612, на остров Фунаджима. Дуелът е имал такъв отзвук, че сега този остров носи името Ганрюджима.
„Сблъсках се с най-великите бойци на Япония и останах жив след повече от шестдесет дуела. След това започнах да размишлявам върху живота си, решен да се задълбоча още повече в Пътя, като продължавах да работя върху себе си сутрин и вечер. Накрая облаците на заблудата се разсеяха и постигнах сливането с Пътя.“
На 60-годишна възраст се оттегля в планината Ивато, където в аскетично уединение пише книгата Ръкопис за петте стъпала.
Но кои са самураите?
Япония развива свой подход към войната и създава непоколебими бойци и войни наречени самураи или “този който служи”, от глагола собурау (период Едо 1603-1868). Първите войни, които яздят и пришпорват конете си в битка, самураите, се сражават главно като отделни личности, без да се съобразяват много с тактиките на бойното полe.
Често, един самурай влизал в индивидуална битка с равен по чин от вражеската войска, докато членовете и на двете войски гледали. В тази прелюдия към битката, често се спазвал един ритуал, в който с гордост те назовавали името си и рода на семейството преди да започне борбата. Накрая една сила се противопоставяла на другата в кървата каша.
