Сенсей Андрюс Накахара: Колкото по-млад започнеш да подготвяш тялото и ума си за живота, толкова по-добре

Световният шампион по киокушин Сенсей Андрюс Накахара влиза в ролята на инструктор в рамките на поредния за годината тренировъчен лагер на Професионалната лига на световния киокушин съюз (KWU), който ще се проведе в дните около SENSHI 14.

„Това е събитие, в което наистина много искам да участвам“, коментира той.

Когато получава покана да се включи в лагера, Накахара категорично я приема. „Защото много от хората, от инструкторите като Петер Артс, Ернесто Хуст, Семи Шилт са тези състезатели, които съм гледал как се бият и съм си казвал, че един ден искам да съм като тях. А сега, мога да работя с тях – за мен това е чест“, каза Андрюс Накахара.

Сенсей Андрюс Накараха започва да се занимава с карате през 1999 г. Казва, че го прави го не за състезателна кариера, а за себе си. Впоследствие започва усилени тренировки, а по-късно и състезания.

Андрюс споделя, че за тренировките взема пример от сестра си. „Тя ходеше в залата и тренираше карате, а майка ми и баща ми казаха: „Отиди със сестра си. Това ще е добре за теб, ще си по-дисциплиниран“. Аз се съгласих, започнах да тренирам, а шест месеца по-късно сестра ми се отказа. Но аз не спрях и тази година стават 24 години откакто тренирам карате“. 

Казва, че от каратето може да научи всичко нужно за живота, включително дисциплина и уважение.

„Смятам, че играе важна роля, защото колкото по-млад започнеш да подготвяш тялото и ума си за живота, толкова по-добре. Това е така, защото ти се учиш не само да се биеш или да играеш, но и усвояваш много полезни за теб неща. Когато започнах да тренирам, разбрах, че мога да се обучавам и да се бия, но не навсякъде – че има място, където мога да го правя. Това беше много важно за мен“, допълва ММА състезателят.

За Андрюс Накахара най-решаващата ситуация, докато е тренирал карате, била титлата на световен шампион. Когато започнат да тренират, всички имат мечтата да са шампиони. Щом взех решението да тренирам и да се състезавам, аз също си казах: „Надявам се един ден да стана световен шампион“. Ходех на състезания и преди всяка битка усещах, че мога да бъда шампион. Всичко, което правех беше подчинено на тази мисъл. След това дойде 2005 г., аз спечелих състезанието и мисля, че това е най-значимата титла, която съм получавал до днес. След каратето се занимавах с кикбокс и участвах в състезания, а също и с джу джицу и се насочих към ММА. Спечелих някои ММА състезания, но мисля, че при спечелването на турнира и световната титла в карате през 2005 г., чувството беше съвсем различно.

Според него човешките възможности нямат граници. „Когато през 2005 г. станах световен шампион, имаше още едно състезание в Съединените щати, което исках да спечеля – All American Open. Следващата година го спечелих. Казах на учителя си, че търся силна конкуренция и ми се иска да постигна нещо повече. Той ми отговори, че мога да започна да тренирам, за да стана професионалист. Тогава започнах да тренирам кикбокс и джу джицу за ММА. Изучавах различни дисциплини, защото до този момент се бях занимавал само с карате. Започнах с кикбокса и жиу-жицу, но в началото жиу-жицу не ми харесваше, защото е много различно. Кикбоксът и карате си приличат – удари, ритници, ноджу джицу е друго. И си казвах, че не ми харесва но след две години тренировки отношението ми започна да се променя. Чувствах се добре на терена, започнах да научавам повече. Тази година се навършват 10 години откакто имам черен колан в джу джицу“, каза още световният шампион.