Сенсей Курибаяши: Идеалът в айкидо е да мислим винаги за другия и за подобряване на обществото

Сенсей Таканори Курибаяши (7-и дан) даде интеврю за БТА след участието си като инструктор в тридневния айкидо семинар в София по повод 35 години айкидо в България.

Уважаваният майстор Курибаяши, носещ почетната титла шихан (дава се на носителите на 6-а и по-висока степен на черния пояс), показа умения и даде насоки на трениращите на събитието. Той коментира най-важните принципи на бойното изкуство и похвали българските инструктури по айкидо за работата. 

Асен Георгиев: Добър вечер Курибаяши шихан. Вие не идвате за първи път в България – бяхте тук и миналата година, а знам че идвате от поне двадесет. Как се запознахте с нашата страна и с Българската айкидо федерация?

Таканори Курибаяши сенсей: Да, обичам често да посещавам България, доколкото е възможно. За съжаление по време на коронавируса трябваше да прекъсна с моите посещения тук, но сега вече отново обикалям света. Радвам се, че посещавам България и много се радвам да видя, че всъщност трениращите тук са изключително активни.

АГ: Какво е мнението ви за българските практикуващи? Различни са очакванията ви към учениците в Япония и в България?

ТК: Въпреки че в България и езикът и културата са много различни от тези в Япония, всъщност практикуващите айкидо в България са изключително усърдни и прилежни, изключително сериозни и затова всъщност не променям своя подход. Инструктирам ги така както инструктирам по айкидо и в Япония.

АГ: Проявяват ли българите достатъчно разбиране – освен старание – към японската култура, част от която е и айкидо?

ТК: Това зависи може би от опита на трениращия, но аз смятам от това, което имам като впечатления, че инструкторите по айкидо в България не просто преподават техниките, те всъщност полагат усилия да предадат и японската култура, стояща зад бойното изкуство айкидо и съм изключително благодарен за това, така че смятам, че наистина в България айкидо е на едно доста добро и дълбоко ниво трениращите познават и разбират японската култура, освен техниките от бойното изкуство.

АГ: В един по-общ план, какво е мястото на айкидо в съвременния свят и как виждате ролята му в бъдещето?

ТК: Всъщност международната айкидо федерация, към която се числя и в чиито събития и проекти участва и моята група се старае много да разпространява все повече и повече айкидо по света. Така с изключение на Антарктида има айкидо във всеки един континент, вече е разпространено в над 140 държави и в Африка, в Азия и смятам, че оттук насетне тази тенденция ще продължава и че ще продължи да се разпространява все още и още по целия свят.

АГ: Миналата вечер казахте, че се надявате основата на айкидо да се запази непроменена в бъдещето, но коя е за вас основата на айкидо и кое е допълнителното?

ТК: Както знаете, айкидо е бойно изкуство, основано от сенсей Уешиба Морихей. Разбира се, като във всички други бойни изкуства има тренировки, има изискване за усъвършенстване на техническите умения обаче, както и самият Уешиба Морихей сенсей е казвал, айкидо е идеал. Идеалът в айкидо е да мислим винаги за другия, за другия, с когото тренираме, както и за обществото, за подобряването на обществото. Важно е – това и е всъщност и същността, основата на айкидо – е да се усъвършенстваме като хора. Отделно от това не бих казал, че има някакъв отделен външен или допълнителен елемент към айкидо, но важно е да съобразяваме все пак бойното изкуство днес с реалните условия в обществото и по света. Така че има един елемент на адаптиране според промените в обществото.

АГ: Коя техника или принцип в айкидо смятате за най-важни за начинаещите?

ТК: В нашето бойно изкуство, а смятам, че е така и в останалите, всички техники всъщност са важни. Няма една отделна, която специално да предаваме само на начинаещи. Но като цяло в айкидо всички техники не са просто хвърляне и бой, а е много важно, че чрез тях се развива усещането за баланс, развива се баланса на тялото. Също така ориентацията в пространството, внимание и към двете страни, към ляво към дясно, така че постепенно начинаещият тренирайки най-различни техники, всъщност започва да усвоява това усещане за баланс и за дистанция и пространство.

АГ: Видяхме, че отделяте значително внимание на шико – техниката от позиция на колене. Какви качества развива упражняването на подобни техники в наши дни, когато е малко вероятно практикуващите да се окаже в подобна позиция в ежедневния си живот?

ТК: Да, определено този японски начин на седене сейдза е нещо, което не просто европейците не правят, но и даже в наши дни и японците вече не седят в сейдза особено често. Не съм много сигурен до колко наистина тази техника в шико ще бъде полезна в ежедневието на европейците като цяло, но смятам, че постоянното трениране на тези техники всъщност помага в при прилагането на други техники, например, също и при укеми. Смятам, че помага като цяло за подвижността на тялото.

АГ: Един последен въпрос: има ли конкретен момент или събитие, което е променило начина, по който възприемате айкидо?

ТК: Започнах айкидо на 18-годишна възраст. Сега вече съм 62 години. Разбира се, в течение на всички тези десетилетия имаше промени и чисто физически по тялото ми. Също така имаше и промени в мисленето ми, но никога не съм спирал да обичам айкидо. И сега, особено това, което се промени в начина ми на мислене по отношение на айкидо е да търся това осъзнато да търся това, което е търсил и Уешиба Морихей сенсей, иска ми се да мога да открия това, което и той е открил.

/ДВ/

Споделете