Сенсей Захари Дамянов е абсолютен световен шампион по карате Киокушин на без категории и е безспорно един от най-успешните каратисти в историята на България. Той даде много интересно интервю пред сайта на най-голямата Киокушин организация в света – KWU (Kyokushin World Union), в което говори за кариерата си и за предизвикателствата на треньорската професия.
-Захари, след като прекрати кариерата си през 2016 г., ти стана треньор на националния отбор по Киокушин. Разкажи ни малко повече за треньорските си задължения.
– Да, в момента съм треньор на националния отбор по Киокушин на България за мъже и жени към Българската Карате Киокушин Федерация. Това е голяма чест и признание за работата и усилията, които съм положил докато съм бил състезател. Сега, благодарение на федерацията, националният отбор взима участие в семинари и тренировъчни лагери, а също така и участва на най-различни състезания.
– Разкажете ни за собствената зала, която отворихте?
– Когато приключих със състезанията си мислех, че следващата стъпка за мен е да отворя мое „доджо“, за да преподавам нещата, които съм научил. През декември 2016-та благодарение на Българската Карате Киокушин Федерация отворих залата. Изключително радостен съм от начина, по който се стекоха нещата.
– Днес водите тренировъчни сесии и семинари, също така сте и съдия. Какви цели си поставя треньор Дамянов?
– След като станах световен шампион и прекратих състезателната си кариера, започна да получавам покани да водя семинари по карате. Досега, освен ежегодния Летен семинар в Камчия организиран от Българската Карате Киокушин Федерация, съм бил инструктор на семинари в Тунис, Австралия, Канада, Испания. Сега целта ми е да помагам на възможно най-голям брой младежи да стъпят на върха в Киокушина, а и в други спортове.
– Разкажи ни за участието си на „100-man kumite“ (бой със 100 човека последователно, като всяка среща трае по 2 минути. Това е висшето изпитание на майсторството и силата на духа в Киокушин карате.)
– След спечелването на Световното на без категории, ме поканиха да участвам в най-големия тест в света на Киокушина. Разбира се, това бе огромна чест и приех. Станах Световен шампион през ноември 2015 г., а изпитанието беше през април 2016-та. Сега, когато погледна назад си мисля, че нямах достатъчно време за качествена почивка и подготовка. Не се бях възстановил психически и физически от световното първенство, а вече трябваше да започвам подготовка за 100-те боя. Трябва да знаете, че подготовката за едното и за другото са коренно различни. Но човек се учи от грешките си… Тамън приключих 70-та среща и получих множество крампи по цялото тяло и нямах друг избор освен да се откажа. Това бе единствения и по-сериозен проблем. Прекарах нощта в болница, където получих нужното лечение. Но не мисля, че ще пробвам отново.
– Оставил си следа в историята на световния Киокушин, ставайки абсолютен световен шампион. Дали успехите ти са допринесли за популяризирането на карате в България?
– Много съм горд с тези постижения. Освен моето име, по-важното е, че съм записал името на България в историята на Киокушина. Ние сме малка държава, но имаме големи традиции в това изкуство. Надявам се, че съм някаква мотивация за по-младите и че те ще продължат да се развиват.
– Разкажете малко за Киокушина в България. Какво е нивото?
– Карате Киокушин е разпространен спорт в България още от средата на 70-те, благодарение на Андрей Дренвняк (Полша) и Константин Божилов. От тогава до ден днешен смело мога да заявя, че България е една от най-големите сили. Имаме много европейски и световни шампиони.
– Назовете някои от наследниците си в българския Киокушин?
– В момента имаме много млади и перспективни състезатели, но само от тях си зависи дали някой ден ще станат световни шампиони.
-Докато сте бил състезател, сте посетил много градове и държави? Къде ви хареса най-много и какви спомени са ви останали?
– Най-вълнуващи бяха посещенията ми в Япония и САЩ. Еда ли ще преувелича като кажа, че за всеки ученик на каратето е мечта да отиде в страната, откъде започва всичко.
– Сега, когато имате повече време как прекарвате времето си?
– Когато нямаме лагер или състезание, или не преподавам в залата, гледам да прекарвам повече време със семейството и най-близките ми приятели, било то на плажа или просто на разходка. Колкото и натоварен да ми е графика, винаги намирам време да тренирам и да поддържам форма.
– Какво ще пожелаеш на бъдещите шампиони?
– На първо място им пожелавам да бъдат здрави и никога да не се отказват!
Източник: www.kwunion.com
