Коланите в Бразилското джу-джицу и дългият път към майсторството
Говори се, че в старите японски бойни традиции и методи за практика поясите били само два цвята – бял и черен. Има дори легенда, че единственият колан, който ученикът по бойни изкуства получавал в някои школи бил в бял цвят, а с течение на годините и протриването той добивал тъмна окраска, което показвало отдадеността и усъвършенстването на практикуващия по пътя му на „будока“ (практикуващ бойни изкуства). Да, имало е времена, в които йерархичното ниво в школа по бойни изкуства не е стояло на кръста. Това се променя в началото на 20 век, когато един от добрите ученици на създателя на джудо – Джигоро Кано, създава системата от цветни колани с идеята да придаде структурираност на учебния процес и оттогава този подход се възприема в повечето японски бойни изкуства.
Идеята за цветни колани се интегрира по-късно и в БЖЖ. Не е изненада. Бразилското джу-джицу наследява голяма част от подходите за практика в Япония, тъй като самото то е повлияно от японската култура и методика чрез Митсую Маеда (Конде Кома), който става учител на старите братя Грейси, а оттам нататък всичко е история, която ви е позната. Любопитно е обаче, че бразилците избират свой собствени цветове за системата от колани. Самите колани са по-малко, част от тях са с цвят, който е различен от японските, добавени са и т.нар. „stripes” (лентички), които се поставят като символ на напредък върху черен плат зашит в единия край на пояса. След достигането на черен пояс се появява и митичният „коралов колан“, който е привилегия за определена част практикуващи, които са демонстрирали изключително постоянство и са повлияли много силно върху своите ученици, общността на БЖЖ и бойното изкуство като цяло. Но да разгледаме в детайли процеса.
Пътят до черния пояс
Четири колана и средно между 8 и 10+ години практика са необходими за достигането до черния колан в БЖЖ. Разбира се, има изключения от статистиката за необходимото време, но това е въпрос свързан с много фактори, като консистентност на трениране, контузии, особености на школата, преценка на инструктора, прекъсване за голям период от време, смяна на академията и методиката и т. н. През този период практикуващият трябва да премине последователно през бял, син, лилав и кафяв пояс, преди да стигне до черния. Лилавият колан е уникален цвят за БЖЖ и често пъти е дефиниран като първата степен, която дава потенциал и компетентност за преподаване на основите на изкуството на онези, които тепърва започват своя път. Затова не бъдете изненадани, ако в програмите за начинаещи срещнете инструктор с лилав пояс. Достигайки до черния пояс, черният плат, където се лепят лентички, се променя с червен.
Ритуална особеност на изкуството е, че при получаването на всеки нов колан, присъстващите създават тунел с телата си, през който придобилите степен трябва да преминат. Проблемът е, че това преминаване е доста болезнено, тъй като се нанасят удари с коланите по гърба на повишените и обикновено това се случва на голо. Изключителен късмет е церемонията да се осъществява с възможност за носене на тениска и ги (кимоно) отгоре. В противен случай приемете съдбата си и се надявайте на снизходителността на присъстващите.
Какъвто и път да бъде изминат към черния колан, мнозина често си припомнят мъдростта на един от големите БЖЖ майстори, който смело заявява, че до ден-днешен не се възприема като черен колан, а като бял пояс, който никога не се е отказал.
Пътят от черния пояс нагоре
След черния пояс йерархичното израстване продължава, но при по-специфични правила. Тук цветовете са черен, коралов (черно-червен), червено-бял и червен. Разбира се, техническото развитие и усъвършенстване продължава, но тук има специфични условия за раздаване на т. нар. „майсторски степени“ или „дан“-степени. Оттук насетне критерий е не само умението, а и изминалото време от „дан“ до „дан“. Така например според Международната федерация IBJJF пътят от черния до кораловия пояс е цели 31 години от получаването на черния. Това означава, че, ако хипотетично сте получили своя черен колан на 35 години, то на 66-годишна възраст IBJJF в конкретния случай би одобрил и възприел това да получите коралов колан, след като сте преминали чинно през всичките дан-степени на черния.
Кораловият колан е с черни и червени ивици и поразително прилича на кораловата змия, която се среща на определени места в природата. Той е символ не само на умения, но и на принос. Такъв колан носят по-старото поколение братя Грейси – Хойлър, Хиксън и Хойс, които са синове на основателя на Грейси джу-джицу – Хелио Грейси. Разбира се, има и други коралови колани, които са извървяли дългия път на изкуството. Тук вече майсторът е не просто изтънчен познавач на изкуството, а ментор и учител. Той е не просто шампион от миналото, а създател на майстори, които ще продължат да разпространяват принципите и ценностите на БЖЖ.
За да преминете от коралов пояс до червено-бял са необходими още 7 години, а от червено-бял до червен – 10 години. Средноаритметично това значи, че пътят от черен колан 1 дан до последния пояс на изкуството ще отнеме почти половин век – 48 години.
Философията на старото поколение
Живеем във времена, в които хората обичат да демонстрират статуса и израстването си в социалната, политическата или корпоративната среда. Те се гордеят с положения си труд и в това няма нищо лошо. Но в бойните изкуства цветовете на поясите невинаги са имали особено значение за големите имена. Самият Хелио Грейси преподава дълги години в академията си в Рио де Жанейро със син колан. Той отива и по-далеч, когато заявява, че според него коланите символизират не бойните умения, а уменията изкуството да бъде преподадено добре. В днешно време има голяма полемика по отношение на това изказване и всеки учител възприема своя философия как да гледа на колана.
Истинска възхита преди години предизвика решението на Хиксън Грейси да откаже да получи червен колан на специално организирана церемония, тъй като заяви, че има други виждания и не се нуждае от този пояс.
А, брат му Хойс, който направи БЖЖ популярно в Америка и излезе срещу многократно по-тежки и мощни противници в първите издания на UFC, изпадна в хумористичната ситуация дори да не е в регистъра на черните колани на IBJJF, поради политически съображения. „Не, че има някакво значение“, заяви с усмивка преди години в интервю Хойс.
В днешно време БЖЖ е един от най-популярните захватни бойни спортове в световен мащаб. Поясите и принципите за тяхното раздаване са различни и субективни. Мнозина критикуват част от практикуващите, които демонстрират интерес към вдигането на степента си твърде много и дори питат нетърпеливо инструкторите си, кога ще бъдат повишени. Случват се ситуации, в които хора напускат академии и отиват в други, защото не са получили колани, когато са сметнали, че времето е дошло. Поясите се превърнаха и в онлайн бизнес. Внуците на Хелио – Хирон и Хенер Грейси, основаха интернет академия, в която хората получават достъп до обучителни ресурси и могат да изпращат видеа с напредъка си, като на тази база се случва да получават степени. Разбира се, срещу заплащане за онлайн курсовете. Системата за състезания по БЖЖ оказа влияние и върху раздаването на колани. Появи се изразът „sandbagging”, който означава, че един атлет не получава дълго време колан, въпреки че го заслужава, а целта е той да се състезава в дивизиите на по-ниските степени и да ги побеждава с лекота. Това потенциално би могло да донесе за него и академията му авторитет, пари и спонсорства.
Краткото заключение, което можем да направим е, че комерсиалността убива някои от старите традиционни ценности, а хората сякаш забравят повелите на майсторите от миналото, че „коланът просто ти държи гащите“ и че „ти си човекът, който придава стойност на пояса“.
