Французинът Ален Тардиц е многократен шампион на Франция по савате (б.р. – френски бокс) и бивш треньор на френския национален отбор в този спорт. В последните години редовно посещава България за съвместни семинари, но и като един от основните двигатели за организирането на състезания по савате. През камерата на „BOEC.BG“ то разказа повече за самия спорт и за впечатленията си от българските бойци.
Г-н Тардиц, здравейте и добре дощъл! Разкажете ни повече за савате. Какъв спорт е точно?
-Савате е френски спорт. Както знаете, ние използваме и двете ни ръце, и двата крака. Доста приятен спорт е. Всъщност той е много стар спорт в Европа, може би дори един от най-старите бойни спортове в Европа. Това, което е най-важното за него е, че се използват специални обувки при ударите с крака. Друго важно нещо, което може да отбележим е, че се движим много. Не пристъпвам и не отстъпвам при ударите, а през цялото време съм в движение. Да, това уморява, но предпазва от нараняване.
По-сходен е с бокса или с кикбокса?
-Много повече се доближава до кикбокс, като единствената разлика е, че в кикбокса заставаш в позиция и тогава удряш. И ако си много мощен – печелиш. Савате ние много се движи, така че е важно да бъдете бързи. Силата е важна, но е по-важно да сте бърз.
А кое е най-специфичното в сравнение другите бойни спортове?
-Всеки спорт е интерес. Аз например харесвам тенис, ски, плуване… А това, което харесвам в савате, е че ние се опитваме да бъдем гъвкави.
Вие сте бил в България и друг път, какво е вашето впачтление от българските бойци?
-Много харесвам българските бойци. Достатъчно груби са. България е държава, в която идвам често, но може би не достатъчно често. Тук ние организирам доста състезания по савате. Вие имате дори един световен шампион в тежката категория и една европейска шампионка при дамите, и двамата работят много добре с краката. Но не мога да говоря повече, защото не съм треньор тук.
Какъв е фокусът на семинара този път?
-Посещението ни има три цели. На първо място е да организираме първото национално първенство на България по савате. Втората е да обменим малко международен опит между френски и българските бойци. А третата цел е много специална. Знаете, че върлува коронавирус. Идвайки тук, ние поемаме риск. Когато се бием, ние поемаме риск. Но аз съм в много добро психическо състояние и съответно в много добра форма. Физически не съм. Ето, например, аз бях болен в продължение на 1 седмица. Не бях в състояние да правя нищо, но след това започнах незабавно да тренирам. Знаете ли защо? Да, аз не съм доктор… Но първо, за да поддържам психическото си състояние, защото, когато човек е щастлив, той има прилив на енергия. Когато се бия, може би имам повече шансове да справя Коронавируса. Пак казвам – Да, не съм доктор… Може би докторът ще каже – не, не, спри. Ти си идиот! Но ако аз се забавлявам и съм психически добре, аз ще бъда по-силен срещу един опонент, който е невидим. Малък е, но е вирус и не знам къде ще атакува. Но аз мога да се боря с него. Това е цел.
Последно, искате ли да споделите нещо с българските бойци и феновете на бойните спортове?
-Много съм щастлив да бъда тук, защото атмосферата е наистина много добра. Винаги казвам: моля ви, тренирайте и опитвайте да се състезавате. Дори да загубите, вие ще загубите 10 години от възрастта си, ще се чувствате по-млади, ще бъдете по-горди със себе си, дори и да губите. Много е трудно да бъдеш на ринга, защото е страшно. Но е много интересно. Когато играя шах, не изпитвам страх. Когато съм на ринг, мисля дали няма да бъда наранен. Това е доста интересно упражнение. Просто се забавлявайте. Надявам се колкото се може повече хора да започнат да се състезават. И успех, разбира се!
