Шихан Акира Масуда: „Карате не е просто отворена ръка – това е отворено съзнание“
Изминалият голям летен лагер по бойни изкуства край Варна отново се превърна в място за вдъхновение, споделяне и израстване. Сред имената, които предизвикаха най-голямо вълнение, бе шихан Акира Масуда – легендарна фигура в света на киокушин карате, известен още като „Последният самурай“ и 12-ият човек в света, преминал през един от най-тежките изпити в бойните изкуства – „100-те боя“.
По време на лагера екипът на Boec.bg разговаря с него за философията зад бойните изкуства, за значението на дисциплината и ролята на SENSHI в съвременния свят.
„Мисията на SENSHI е да помага в развитието на младите бойци. Надявам се именно ние да бъдем източник на промяната в това как светът гледа на бойните изкуства и каратето“, сподели шихан Масуда. „Това събитие обединява инструктори и бойци от цял свят, и с всяка година тази дружба става по-силна.“
Той подчерта, че макар киокушин да е най-разпространеното карате в света, то страда от разпокъсаност – много различни организации и федерации, които често действат самостоятелно. „KWU SENSHI има визията да обедини това семейство. Защото заедно можем да помогнем на много повече млади хора по света“, категоричен е той.
Относно обучението на лагерите, шихан Масуда акцентира върху трите основни принципа, на които учи и в своето доджо:
„Първият е овладяване на себе си – сърцето, емоциите, мислите. Вторият е овладяване на дистанцията в боя – нещо много трудно, но решаващо. А третият е контрол – над собствената сила и над тази на противника. Това не е просто техника – това е философия, житейски път, част от японската култура.“
Той е убеден, че добрият инструктор трябва да се поставя на мястото на ученика си, да гледа през неговите очи, а не от позицията на превъзходство. „Отношението трябва да е като между родител и дете – с разбиране, търпение и грижа.“
За Масуда киокушин е непрекъснато усъвършенстване – процес, който никога не спира. „Карате не е просто отворена ръка – това е отворено съзнание“, казва той.
А какво би правил, ако не беше станал боец? „Може би щях да бъда актьор или певец – поне това исках като дете. Но най-вероятно щях да имам обикновена работа и да живея обикновен живот“, казва с усмивка шихан Масуда.
Днес обаче той е всичко друго, но не и обикновен – живо въплъщение на самурайския дух, отдаден на това да обучава, вдъхновява и свързва хората чрез силата на бойните изкуства.
