Въпреки изпитанията на спортистите през изминалата година, 2020-та беше една от най-успешните за състезаващия се треньор на „Бразилско Джу Джицу Варна“ Александър Александров.
Българинът достигна до златния медал в супер-тежка категория на Европейския шампионат в Лисабон, който се проведе през януари. Той се пребори с конкуренцията в дивизията при мъже до 35-години (кафяви колани).
Това бе само началото на една победоносна година за варненеца. След първия „локдаун“ в България Александров се завърна на тепиха и триумфира на ежегодното издание на граплинг турнира „ADCC Bulgaria“ с два златни медала и записа пет победи за две издания на веригата „Pro Grappling Invitational.
Ето какво сподели Александров за отминалата 2020-та:
Сашо, 2020-та година бе изключително успешна за теб в спорта. Ти как я оценяваш?
През 2020 имаше малко, но за сметка на това сериозни състезания и се радвам, че успях да натрупам доста победи. Обикновено съм доста критичен към себе си и никога не съм доволен от представянето си. Винаги може по-добре
Коя е най-ценната ти победа през тази година?
Европейската титла в Лисабон. За мен беше първи златен медал от там и много се радвах, че го постигнах.
Кое бе най-трудното за теб през тези “луди” 12 месеца?
Категорично липсата на тренировки. Може би съм леко пристрастен към спорта (смее се).
Съжаляваш ли, че нямаше повече състезания тази година, като се има предвид в каква страхотна форма си?
Да, повечето състезания винаги са по-добре, но се надявам тази година да е по-богата на такива.
Александров се пребори за златния медал на третото издание на „Pro Grappling Invitational“, което събра 16-те най-добри български състезатели по бразилско джу-джицу в една дивизия. Варненецът надделя над всички негови противници със събмишън.
Ти си познат като състезател, който търси победата със събмишън. Винаги ли твоята нагласа за двубой е такава?
Да, обичам категоричните победи с предаване и пълна доминация. Вовече от това мразя чувството, когто не си дал всичко от себе си в атака, защото не си искал да рискуваш. Искам да избегна това чувство винаги.
От няколко години Александров е и треньор в „Бразилско Джу Джицу Варна“ заедно с Радослав Букоров. Той обучава малки и големи и вече е създал шампиони на местно и международно ниво.
Ти си един от първите практикуващи бразилско джу джицу в България. Виждаш ли прогрес в играта на българските състезатели?
О, да, и то голям! Всяко поколение състезатели са все по-добри и все по-бързо задобрявят.
Какво е нужно, за да настигнем силите в Европа в този спорт?
Още опит и популяризация, но сме в прявилната посока. Тепърва ще имаме шампиони по големи състезания.
Колко трудно е да си треньор и състезател едновременно?
В началото беше доста сложно, но с годините успях да намеря баланса. Мисля, че в момента двете неща се допълват.
БЖЖ е индивидуален спорт, но знаем, че зад победите на всеки състезател стои цял екип. Кои са хората без които успехите ти нямаше да бъдат реалност?
Мхого хора са ми помогнали през годините, но никой не ми е помагал повече от Сенсей Станислав Карастоянов, Васил Евгениев, Ники Добруджански, съотборниците ми Радослав Букоров, Мартин Атанасов, Добромир Христов, и разбира се професор Бруно Бастос.
Какво си пожелаваш за 2021-ва?
Всички да са живи и здрави и да не спират спорта повече! Другото ще го оправим!
Какъв съвет би дал на тези, които са начинаещи в БЖЖ и искат да вървят по твоите стъпки?
Постоянство! Това е най-важното! Никой не помни човекът, които е бил много талантлив, но се е отказал! Стискай зъби и тренирай.
