Нека за миг да се върнем към 6-ти декември 2019-та. Малко повече от 13 месеца. На върха в тежката категория не бяха нито Антъни Джошуа, нито Тайсън Фюри.
Четирите световни колана се държаха не от двама британци, а от двама американци – Дионтей Уайлдър и Анди Руис. И те, както Фюри и Джошуа, нямат много общо помежду си.
Но на 7-ми декември Руис-младши бе сломен от „Ей Джей“, а два месеца по-късно и „Краля на циганите“ ошамари Уайлдър. И двете победи бяха категорични и закономерни. Ежедневието на „Разрушителя“ се бе променило. То не бяха скъпи коли, часовници, почивки, партита. Последното нещо, от което се нуждаеше тялото му.
Уайлдър също му дойде като гръм от ясно небе. С изключение на Луис Ортис, опонентите на „Бронзовия бомбардировач“ през годините бяха много съмнителни. Медалистът от Игрите в Пекин спечели само два от общо 19 рунда срещу Фюри. Реваншът с британеца приличаше на клане, но това са все неща, които вече знаете.
Това, което не знаете е, че те трябва да се изправят един срещу друг. В името на шоуто и на бокса. Мач без пояси и без задължителни претенденти. Мач за връщане обратно под ярките светлини на прожекторите. Защото колкото и да не са харесвани, Уайлдър и Руис правят шоу и карат хората да стават на крака.
Царуването на единия бе дълго, докато другият бе на върха за 6 месеца. Но и двамата знаят добре какво се изисква от тях, за да бъдат отново на върха на хранителната верига.
Истината е, че подобен мач далеч не е толкова невъзможен, колкото си мислим. И двамата претърпяха катастрофални загуби в последния си двубой. Странно или не, след това се разделиха с треньорите си. Руис изцяло смени хората в ъгъла си, докато Дионтей разкара Марк Бриланд. И двамата имат солидна фенска маса в Щатите, където неминуемо би се състоял подобен мач. Ако щете дори и по цвят на кожата и етнос. Не на последно място не трябва да забравяме, че са част от конюшнята на Ал Хеймън и „PBC“.
В момента се подготвят за завръщането си. Би било лудост да си мислим, че ще се завърнат именно с този мач. Нова загуба би навредила още повече и на без това разклатените им кариери. За съжаление, в наши времена всяка една загуба се възприема като края на света. Политиката и феновете също носят своята вина. Представете си за момент какво ще се каже, ако Уайлдър загуби от Руис.
„Тотално разкрит, падна от дюнерджията. Нищо не става от тоя баскетболист.“
Или пък обратният сценарий.
„Дебелия просто му върза с Джошуа. Не може да се мери с големите имена.“
Звучи гадно, но това е реалността. Но при победоносно завръщане от страна и на двамата, то нищо няма да пречи да ги видим един срещу друг в края на тази година.
От чисто боксова гледна точка, този мач ще бъде гарантирано зрелище. Без да имаме представа колко са се променили физически (Руис) и психически (Уайлдър), това, което знаме за тях до този момент е повече от обнадеждаващо. Дионтей Уайлдър все още притежава умопомрачителна нокаутираща сила, която е способна да изгаси светлините на противника във всяка една секунда.
Руис, от друга страна, едва ли е изгубил бързите си ръце. Ако Еди Рейносо успее да подобри кардиото на американеца от мексикански произход, то той няма да има проблеми и да гони съперника си по ринга.
Уайлдър е на 35, а Руис на 31. Може да се каже, че се намират в най-добрите години на кариерите си. Изключено е да не желаят отново да се намесят в борбата за световните пояси. Но за да се докопат дотам, ще трябва да покажат най-вече на феновете, че са готови да дадат още повече от предишните пъти. Царуването на единия бе дълго, докато другият бе на върха за 6 месеца. Но и двамата знаят добре какво се изисква от тях, за да бъдат отново на върха на хранителната верига.
