Лъчезар Димитров – изгряващият талант на „Star Team“

„Ако сам не вярваш в себе си, нищо друго няма значение“.

Колко истина има само в тези думи… Хората са го казали преди много време – „За да ти помогне Господ, трябва сам да си помогнеш“.

Дали сте вярващи или не, това няма значение. Ако искате да успеете, първо трябва да си го представите. Да ви се появи картинка. Именно така ще сте подготвени, когато му дойде времето. Нещо, което още не се е случило, но вие вече сте го изживели.

До това заключение стигнах след разговора ми с едно 15-годишно момче на име Лъчезар Димитров. Лъчо е все още е далеч от пълнолетие, но знае с какво иска да се занимава. Наскоро е открил голяма си „бойна“ любов – кикбокса, и не смята да я пуска никъде.

В отбор изпълнен със звезди, Лъчезар все още е просто талант. Необработен диамант, които притежава неизчерпаем потенциал. Знам го от първо лице. На звездния небосклон на „Star Team“ винаги е било ярко и пълно с много натренирани момчета и момичета. Съвсем скоро ще изгрее и звездата на Лъчезар, просто му дайте малко време.

Трудно ли се съвместяват тренировките с училището и работа, кой и защо го е насочил към кикбокса и има ли рецепта за успех в този толкова брутален спорт, говори Лъчезар Димитров:

Лъчо, привет. Къде те намираме?

– Здравейте. В момента съм в Банкя. Приключих с училището и после съм на тренировка.

Разкажи на читателите ни за началото ти в кикбокса. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?

– Започнах да тренирам по-активно през март 2020 г. По спорта ме запали Тамара Александрова, тя също е част от „Star Team“. Тренирам под вещото ръководство на Георги Благоев-Фантома и Вики Малева.

През месец март завоюва златен медал на лайт контакт на вътрешното първенство на „Star Team“. Разкажи малко повече за подготовката и за самото състезание. 206

– Подготовката бе на ниво, както винаги. Наблягахме най-вече на издръжливост и за въздух. Разбира се, не забравихме и силовите тренировки. До последно не знаех с кого ще играя и малко ме бяха наплашили, че противникът ми е много добър и че тренира отдавна. Но когато започна мача се успокоих и спечелих чрез технически нокаут в първия рунд. След това имах мач и в пойнт файт стил. Там имах за противник доста по-опитен състезател и след продължения загубих.

Какви поуки си извади от надпреварата?

– Че трябва да съм по-смел и по-спокоен. Човек може да е тренирал много, но ако не действаш спокойно и с акъл, всичко отива на вятъра.

2020-та бе изключително странна и тежка година. Как ти се отрази тя, при положение, че тепърва си започвал да тренираш по-здраво?

– 2020- не ми се отрази много зле на психиката, но за това трябва да благодаря и на треньора ми. Той постоянно ни насърчаваше и ни окуражаваше. Казваше ни, че няма значение дали ще тренираме навън или в зала, стига да полагаме нужния труд. Десетки пъти се прибирах подгизнал и мокър до кости, но това не ме притесняваше.

Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш?

– Първото нещо, което ми направи огромно впечатление в „Star Team“ бе дружелюбното отношение към мен, всички се държаха супер приветливо. Със съотборниците и треньорите сме като семейство. Набляга се на развиването на силните страни и тренировките винаги са много различни. Имало е седмици, в които работим само и единствено над лоу киковете. Друг път пък наблягаме на комбинации.

Освен че учиш и тренираш, ти и работиш. Как успяваш да съвместяваш всичко това и остава ли ти свободно време?

– Рядко ми остава свободно време. Плановете ми много рядко се получават така, както съм ги мислил. Иначе да, уча в 57-мо Спортно училище „Св. Наум Охридски“. В момента съм 9-ти клас. Работя във ВиК фирма. Уча се как да слагам гипсокартон, лепене на плочки. Такива неща. Основно работя в събота и неделя. След работа или хващам рейса, или колегата ме кара до кв. „Младост“, където тренирам. С времето съм се научил да балансирам и трите неща и да не изоставам. Без работа със сигурност щеше да ми е по-лесно, но така си изкарвам пари, които най-често влагам в екипировка.

Защо избра точно кикбокса и занимавал ли си се с други спортове преди това?

– Баща ми ме посъветва да направя избор – дали ще е ММА, дали бокс или кикбокс. Избрах кикбокса, защото ми се струваше най-трудоемко. Исках да използвам и краката си. Аз съм висок 2.06 и исках да мога да работя с всички налични „оръдия“. Преди това съм тренирал за кратко джудо и бойно самбо в „Локомотив“ София. Също така съм тренирал за кратко муай тай и бразилско джу джицу. Занимавал съм се и с футбол, баскетбол и волейбол

– Не бих казал. Но Иван Кръстанов ме е учил, че менталната подготовка е най-важна. Той ми казваше, че противника също е тренирал и се е подготвял здраво, но всичко зависи от нагласата и спокойствието, с което влизаш в мача.

Какви цели си си поставил за остатъка от годината?

– Целта ми е една – да стана републикански шампион. Миналата година не успях на първото си държавно в Бургас.

Интересуваш ли от други бойни спортове?

– Обичам да гледам бразилско джу джицу и муай тай.

Повече плюсове или повече минуси има височината ти от 206 см?

– По принцип е плюс, защото определям дистанцията и аз решавам кога да я скъся ида вляза на размени. Но понякога може и да е минус. Когато ми правят подсечки, падам много по-лесно. Там всичко опира до опита и техниката. Моят треньор ми е казал, че заради височината ми, никога няма да мога да правя ударите перфектно.

Каква оценка си даваш ти за първата ти година в кикбокса и какво искаш от себе си за следващата?

– Надявам се след още една година да съм неколкократен републикански шампион. Иначе за първите си 12 месеца си си давам 6.5 от 10. Усещам, че вече имам самочувствие на ринга и че мога да покрия с умения.

Кои са трите най-важни неща, които трябва да притежава успешния спортист?

– Да тренира здраво, да има спортна злоба и да вярва в себе си.

Кой е любимият ти кикбоксьор?

– Това може да прозвучи странно, но любимият ми кикбоксьор е Тамара Александрова. От нея съм научил страшно много за спорта. Тренирали сме десетки пъти под дъжда и съм видял от първо лице способностите ѝ.

На кой и за какво искаш да благодариш?

-Искам да благодаря на най-добрата ми приятелка. За съжаление, тя вече не е между нас. Тя винаги ми повтаряше да се занимавам с това, което харесвам и никога да не се отказвам от целите си. Искам да благодаря и на семейството ми за подкрепата, която винаги ми оказва. Също така и на приятелката ми. Огромно благодаря и на треньорите и съотборниците ми, които положиха основите на кикбокса у мен.