През годините Майк Тайсън се превърна в нещо като символ за всеки един боксьор. Мнозина са се опитвали да подражават на Железния, визирайки основно поведението му на ринга и скоростните нокаути, с които той си проправи пътя до званието „Най-млад световен шампион в тежка категория”. За изминалите близо 3 десетилетия се наслушахме и нагледахме на много негови „наследници”.
Някои, като Дионтей Уайлдър, действително успяха да стъпят на върха на света, благодарение на невероятната си мощ. Други обаче останаха в сянката на прякора „Новият Майк Тайсън”. WBN ни предоставя разработка на петимата американци, които така и не успяха да излязат от нея и да оправдаят големите очаквания.
Майкъл ГРАНТ, 1994-2017, 48 победи, 36 с нокаут и 7 поражения
Ставайки професионалист през 1994-а, Грант бе сочен от феновете на бокса в САЩ като следващия страховит нокаутьор. Сравненията с Тайсън бяха напълно основателни, предвид че той поваляше съперниците си с огромна лекота. В един момент се заговори и за мач с Железния, който вече бе към зенита на кариерата си.
Когато Грант най-накрая получи своя шанс за световна титла обаче, се оказа че истината е доста болезнена. През 2000 година той се изправи срещу Ленъкс Люис и отнесе брутален нокаут още във втория рунд. След това така и не успя да се върне на това ниво.
Ланс УИТАКЪР, 1996-2010, 35 победи, 28 с нокаут, 7 поражения и 1 равен
Губейки от Лорънс Клей-Бей в шампионата на САЩ и оттам оставайки без шанс за олимпийския състав, Уитакър моментално става професионалист и започва да мачка на ринга. Записва 13 поредни нокаута до третия рунд, седем от които в първия. Така той си печели възможността да бъде сравняван с Тайсън.
Пропукването обаче започва през 1999-а, когато губи по точки от една от жертвите на Майк – Лу Саварезе. След това Ланс опитва да си върне увереността, но без да стигне до някакъв по-сериозен и голям двубой.
Сет МИЧЪЛ, 2008-2013, 26 победи, 19 с нокаут, 2 поражения и 1 равен
Мичъл е сравняван с Майк Тайсън още преди кариерата му дори да е започнала. Описван е като „Новият Майк” в анализ от 2006-а, когато е аматьор и е считан за много по-добър от Дионтей Уайлдър.
За съжаление на Сет обаче, равенство срещу слабо известния тогава, и още по-малко известен сега Алваро Моралес, поставя огромен праг в кариерата на Мичъл още в самото й начало. Той стига до някакъв шанс да боксира на високо ниво, но претърпява два тежки нокаута и приключва с бокса едва на 31 години.
Дерек БРАЙЪНТ, 1998-2012, 20 победи, 17 с нокаут, 7 поражения и 1 равен
Той започва много ударно кариерата си, като записва 14 победи с ранни нокаути в първите си 16 мача. Всичко обаче приключва, когато се изправя срещу „Ледения” Ерик Къркланд през 2003-а и губи с технически нокаут в 9-ия рунд.
Преди въпросния мач Дерек е считан за следващия голям шампион, като блести с много мощ и скорост в действията си. След двубоя с Къркланд обаче Брайънт печели само 4 от 11-те си мача на професионалния ринг.
Тай БРЪНСЪН, 2005-2019, 28 победи, 25 с нокаут, 8 поражения и 2 равни
Макар да боксира основно в супер-полусредна категория, Тай впечатлява в началото на кариерата си със сериозна мощ за своите килограми. Той регистрира 20 поредни нокаута в първия рунд! През 2008 година американската преса го определя като „Най-страховития удряч от „Железния” Майк Тайсън насам”.
През същата година обаче Брънсън започва да зацикля. Серията му приключва с изненадващо равенство срещу анонимник в лицето на Антонио Сориано. Това е началото на края на Тай. Той успява да запише още някой и друг успех, но така и не стига до мач за световна титла.
Даниел ДЮБОА, 2017-?, 16 победи, 15 с нокаут, 1 поражение
Макар класацията да е за американци, не може да пропуснем Дюбоа. Предвид физиката и огромната си сила, британецът съвсем логично бе спряган дълго време за следващото голямо чудо в тежка категория. Това бе така заради експресните нокаути, с които приключваше мачовете си.
„Динамита” обаче загуби първия си сериозен тест – срещу Джо Джойс, като се отказа от мача в десетия рунд след травма на окото. Това постави под въпрос издръжливостта и психическата му устойчивост.
