Много и много се е изписало и изговорило за първия мач между Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд. Не колкото за втория, станал известен с някои канибалски практики на „Железния”, но все пак мачът от 1996 година е първата среща, в която той е напълно доминиран и надигран от съперник, незачитащ страховитата му аура. Няма да обърнем особено внимание на мача, тъй като всеки може да го гледа когато си пожелае. По-скоро ще разгледаме предисторията и невероятната способност на Тайсън да възпламенява интереса и възхищението на масите към него, убеждавайки ги, че Холифийлд няма шанс да го победи, въпреки многобройните сигнали за противното.
Категорията преди Тайсън
Началото на осемдесетте години е белязано от липса на интерес към тежката категория. Шампионът е Лари Холмс, който ще постигне 19 защити на титлата си, нареждайки се единствено след Джо Луис. Но не е лесно да приковеш общественото внимание върху себе си, когато звездата ти изгрява след тази на Мохамед Али. Интересът към тежките отново се връща с появата на новата сензация.
Майк Тайсън
Той е млад, свръх бърз, техничен и невероятен нокаутьор. Взима безспорния статут за себе си като обединява всички пояси само за година.
Треньорът му Къс д’Амато не успява да види последния си проект на върха. А той се оказва там само на 20-годишна възраст. Без опората на ментора си обаче проблемите и демоните на Тайсън започват да го завладяват бавно, но много успешно. Все по-често името му е замесено в публични скандали и започва да губи от активността си в залата и на ринга.
Въпреки това, той продължава да всява страх в сърцата на противниците си и много от тях побеждава преди първия гонг.
Но идва 1990 година и Бъстър Дъглас поднася една от най-големите изненади на големия ринг. Тайсън е фаворит 40 към 1, но е нокаутиран в 10-тия рунд. В тези по-добри години на бокса клаузата за реванш не е задължителна графа в договорите на шампионите и „Железния” е принуден да търси реванш по трудния начин.
Ивендър Холифийлд
Малко боксьори носят прякорите си с такава акуратност като „The Real deal” Ивендър Холифийлд. Ще оставим сравненията с украинската звезда, грееща така ярко в момента, на читателите.
Той идва като безспорен шампион от полутежка. Никой не му дава особени шансове при големите, но оборвайки критиците си, завоюва претендентско място за титлите на Дъглас, които по-късно печели с нокаут.
Холифийлд и Тайсън са две напълно противоположни личности. Единият винаги изразява уважение към противниците си, докато другият казва, че иска да надникне дълбоко в душите им и не крие гордостта си от животинското си поведение. И това кара мнозина да забравят, че Ивендър Холифийлд също е дете на гетото.
Тайсън успява да си пробие път за мач с Холифийлд през 1991 година, но срещата е отменен заради контузия в ребрата на претендента. А през 1992-а той е осъден на шест години затвор за изнасилване и така срещата отново не се осъществява.
Докато Тайсън е в затвора обединените пояси започват да придобиват най-различни собственици. Холифийлд губи от Ридик Боу в най-добрия мач на 1992 година. Тъй като Боу отказва да срещне Ленъкс Луис, WBC отнемат единия от поясите му. В реванша Холифйлд успява да си върне оставащите колани и титлата безспорен шампион. Но губи от Майкъл Муурър, както и третия мач с Ридик Боу.
Въпреки впечатляващите победи над Лари Холмс, Дъглас, Форман и Боу широката публика все още не смята Холифйлд за истинския шампион. Причината – Майк Тайсън. Никой не мисли добродушния и възпитан Ивендър за способен да надделее над изкования от жестокост бивш шампион.
Ивендър споделя, че когато се карал със собствените си роднини, те не пропускали възможност да му кажат: “Нямам търпение да се биеш с Тайсън!”
„Железния” е освободен предсрочно през 1995-а и малко след това обявява завръщането си. Дон Кинг е до него и избира умело съперниците му. Единственото по-сериозно име е Франк Бруно. Въпреки анонимността на противниците, Тайсън чупи всички възможни рекорди по гледания в системата PPV. Той успява да вземе титлите на WBC, WBO и WBA, когато през 1996 година най-после мачът с Холифийлд е обявен.
Боксовата общественост в огромната си част е сякаш омаяна от личността на „Железния” и огромен процент продължават да се съмняват в Холифийлд, като някои дори поставят здравето му под въпрос. А истината е, че докато Тайсън лежи в затвора и след това се бие, с меко казано посредствени боксьори, Холифийлд среща почти всички големи имена в играта.
Още преди мача за следящите по-отблизо Тайсън е ясно, че той никога няма да достигне нивото на бокс, което предлага преди смъртта на Д’Амато и раздялата с главния му треньор Кевин Рууни. Всичко, което той е правил и продължава да прави е антипод на държанието и живота на Холифийлд.
И предстоящата загубата не е изненада за тези с набито око. Но магията му все още гори силно и той е обявен за фаворит 20-1.
Мачът
Ивендър е споделял безброй пъти стратегията за този мач. „Идеята беше да излезем и да направим това, което той правеше на всички останали. Като го поставих под постоянен натиск, още от първи рунд, му показах, че не се страхувам от него и каквото той направи на мен, ще му бъде върнато”.
Планът е изпълнен точно. Колкото и да не се вярва на зрителите и коментиращите срещата, Тайсън е напълно неутрализиран от Холифийлд.
След добра комбинация на Ивендър в трети рунд, „Железния” е разлюлян, а по-късно ще признае, че от този рунд нататък не си спомня нищо. Инстинктите му на убиец все пак дават някакъв резултат в 5-ти рунд, когато нанася запазената си комбинация от кроше в тялото и ъперкът в главата, но Холифийлд не си е заслужил прякора случайно. Удържа на бурята и продължава да доминира над съперника си.
Всичко приключва в 11-ти рунд. Прегръдката на съдията е единственото, което крепи изправен най-младия шампион в историята на тежка категория. Но няма какво да предотврати сгромолясването на легендата за непобедимостта на „Железния”.
Последният удар в тази среща слага края на ерата „Майк Тайсън”. А Ивендър Холифийлд вече може да си отдъхне, натрил носовете на целия свят и да продължи граденето на една от най-забележителните кариери в бокса.
Автор: Борис Гъргов
