От село Мъдрево до медала в Токио – каква е цената на успеха за бронзовата олимпийска медалистка Тайбе Юсеин научаваме от рубриката „Златните“ на предаването „България сутрин“ по телевизия Bulgaria ON AIR.
Авторът и водещ на рубриката Мария Константинова ни среща с националката по борба и нейния треньор в националния и клубния тим Петър Касабов.
„Бях на 10-12 години, когато влязох в залата. Харесва ми чувството да мога да тренирам и да побеждавам на тепиха. Имах леки премеждия в бадминтона, но усетих, че това не е моето. И така се случи, че на село имаше само борба, а треньорът там беше добър приятел с баща ми. И двамата ме насочиха към борбата. Човекът, който ме вкара в залата, е Мустафа Кесман, който ме насочи и към спортното училище в Русе“, разказа Тайбе Юсеин.
Именно там започва да се занимава професионално с борба.
„Нас ни срещна националният отбор, тепърва започвах треньорската си работа. Тя е силно упорит спортист, трудолюбив, предан както на тренировките, така и на себе си“, сподели Петър Касабов.
Какво е чувството да извървиш пътя от малкото разградско село Мъдрево до Олимпийските игри в Токио?
„Усетих, че целият труд през всичките тези години се е отплатил. И пътят, който беше от възходи и падения, си е струвал“, подчерта бронзовата медалистка от Токио.
„Някои хора са запознати, че до последно имахме проблеми с травмата в коляното, дори в момента. Не успя да се възстанови. Тя доста трудно отмина. Там имахме съмнения как точно ще се получат нещата и съм щастлив, че тя успя да отвоюва този медал. Надявам се, че това ще ѝ даде сили да продължи за следващата Олимпиада“, допълни той.
През 2016 година и двамата преживяват трудни момент. Налага се Петър Касабов да убеждава Тайбе Юсеин да се върне в залата.
„Понякога се е налагало да се взимат по-крайни решения. При нас се случи, защото личният ѝ треньор беше друг, малко не ѝ се получиха нещата на предишната Олимпиада в Рио. Но тогава ѝ обещах, че ще става шампионка, не само медалистка“, подчерта той.
По думите на Тайбе, през очите на зрителите изглежда, че тя е взела бронзовия медал от Токио изключително лесно – само за няколко секунди.
„Изобщо не беше така. Самото чакане преди самата среща, след това чакане през деня, това е най-благоприятното нещо, което можеше да се случи, разбира се. Най-голямата трудност беше травмата и да успея да се събера. А в родното ми място ме посрещнаха с отворени прегръдки, сърца, чувстваха се горди с мен“, добави боркинята ни.
„Засега все още не съм се замисляла да вляза в ролята на треньор. На този етап съм състезател. Очакват ме тренировки“, сподели шампионката.
А най-важната цел пред двамата, която е в близко бъдеще, е Европейското първенство през март 2022.
