Новата 2022-ра тропа на вратата ни, а с нея идват и нови мечти на боксовите фенове по целия свят. Мечти, че през тази година най-накрая ще видим сблъсъсците между топ имената, за които мечатем от няколко години.
Порани една или друга причина (най-често причината е една и тя се казва ПАРИ), топ боксьорите на нашето време и промоутърите, които би следвало да се грижат за прогреса на кариерите им, не ни дадоха това, което искаме. Безсмилените мачове преобладават и ще бъде чисто залъгване ако решим, че от догодина нещата ще се променят.
Нищо обаче не ни пречи да се надяваме, че най-накрая ще видим елитните състезатели един срещу друг между въжетата. А не просто да говорят един за друг как единия го е страх, а другият да отвръща, че той е най-добрия до доказване на противното.
След като в Част I обърнахме внимание на три сблъсъка от най-горните категории, то сег е време за поглед и върху по-слаботелесните машини на ринга.
1. Теофимо Лопес – Васил Ломаченко 2
Тук има прекалено много въпроси, които така и не получиха отговори. Битката от края на 2020-та развенча мита за непобедимия Ломаченко, който въпреки че и тогава имаше загуба на сметката си, то поражението от Лопес дойде като гръм от ясно небе. Младият Лопес спечели благодарение на силна игра в първата половина на мача, докато второто полувреме бе изцяло за Лома. Прекалено равно и до ден днешен, за да изберем по-добрият боксьор.
Седмици след двубоя стана ясно, че Ломаченко е бил сериозно контузен, но въпреки това не се е отказал от мача. В спорт като бокса човек никога не е напълно здрав, така че това трудно може да е оправдание за ‘Матрицата“, който не изглеждаше на себе си в онази октомврийска вечер. Битката между двамата със сигурност можеше да е още по-звездна, ако Ломаченко бе в по-добро здравословно състояние.
Горчивият вкус тук остана от поведението на Лопес и отбора му, които упорито отказваха да дат реванш на именития си съперник. Теофимо и баща му откровенно не желаеха отново да се срещат с „Лома“ и наговориха куп глупости за това как са се дръжали с тях по време на преговорите и как сега и те ще се държат така. Колелото на живота обаче се завъртя и Лопес си изпати срещу Джордж Камбосос още в първата защита на световните си титли.
Реванш между двамата не само ще бъде гледан по целия свят, но и ще понапълни банковите им сметки. И двамата имат нещо за доказване. Ломаченко иска да си отмъсти и да покаже, че все още е най-опасният човек в леката дивизия. Лопес пък ще се завърне победоносно на бял кон с повторен успех на Васил и ще остави всякакви съмнения кой от двамата е по-заслужилият. За съжаление, такъв мач трудно ще бъде материализиран, тъй като Лопес иска да качва категория, а двамата имат и различни промоутъри.
2. Канело – Давид Бенавидес
Много хубаво не е на хубаво. Канело е на път да превърти играта прекалено млад, а това има и своите негативни последици. Мексиканската супер звезда все по-рядко и трудно ще успява да си намери качествени противници сред средните категории, а това означава, че парите ще намалеят. Алварес е наясно с това и именно това бе главната причина да се качи в полутежката категория и да се пробва за титла в пета различна дивизия.
Заслужено или не, Алварес отнесе и доста критики за това си решение. Мексиканецът разчисти супер средната дивизия, побеждавайки Калъм Смит, Било Джо Сондърс и Кейлъб Плант в рамките на по-малко от 12 месеца. Но при 76-килограмовите остана едно име, което се очертава като последния бос за рижавия гений. Говорим, разбира се, за Давид Бенавидес. Бившият двукратен световен шампион на WBC е неподебен и изгуби пояса заради неуредици извън ринга.
24-годишният Бенавидес има значително предимство във височината и разтега спрямо Канело. И ако същото можем да кажем за Смит, Сондърс и Плант, то имайте предвид, че Бенавидес е с приблизително 13 сантиметра по-висок и с 10 сантиметра по-дълги ръце. Бенавидес е със сантиметър по-висок и от Илунга Макабу, а при разтегът предимството отново е за американеца.
Но вместо не особено подвижния Макабу, Бенавидес лети по ринга и не стъпва на земята. Боксовите му умения също са неоспорими. Мнзоина американски боксьори и специалисит са заявявали, че гениалноста на Бенавидес се крие в несравнимото му умение да засреща и контрира по-ниските си съперници. Играта на Давид от заден крак е рядко срещата, защото досегашните му опоненти рядко са градили стратегията си първо от нападението.
Канело – Бенавидес ще даде отговор на въпроса наистина ли Алварес е най-добрият боксьор при 76-килограмовите, защото когато си провъзгласен за абсолютен шампион. то наистина би следвало да си победил всички най-добри в дивизията. ВСИЧКИ!
3. Ерол Епенс – Терънс Кроуфорд
2022-ра е последен шанс за най-желаната битка в полусредната дивизия от десетилетия насам. Безспорните номер 1А и 1Б при 67-килограмовите стриктно следват примера на водещите имена от тежката дивизия и вече трета поредна година се бият с всички останали, но не и помежду си.
Спес и Кроуфорд е най-жадуваният двубой на американския пазар, но това не е новина за никого. Двамата не спират с обидите и любезностите по социални мрежи и предавания, но на феновете сериозно им писна и дотегна. Битка от подобен калибър ще генерира феноменални приходи и за двамата, а победителят ще се къпе във вечна слава.
31-годишният Спенс трябваше да се бие с Мани Пакиао, но проблеми с окото го извадиха от срещата и честта да песнионира филипинеца се падна на Йорденис Угас. 34-годишният Кроуфорд пък изпрати в преждевременна пенсия един от най-обичаните боксьори в САЩ – Шон Портър, нанасяйки му първата и последна загуба преди финалния гонг.
И Кроуфорд, и Спенс се намират в пика на кариерите си, но в спорт като бокса това е много разтгеливо понятие. Днес си най-добрият, утре губиш и вече си никой. Примери за подобни стечения на обстоятеслтвата безброй. Различните им промоутърски къщи и финансови искания постоянно са сочени за причина номер 1 този мач да не се проведе. Но сега шампионъ на WBO вече не е под крилото на Боб Аръм и това може и да се окаже големият коз за осъществяването на този мач.
Спенс и Кроуфорд победиха всичко, което има за побеждаване и което се изправи срещу тях. С оттеглянето на Мани Пакиао, силите в дивизията се централизираха още повече. Никой не иска подгряващи срещи, елиминатори и т.нат. Най-хубавото нещо на така жадувания мега сблъсък между Флойд и Мани от 2015-та бе огромното му закъснение. Мач, който можеше да генерира космически проходи и който трябваше да се състои поне 4-5 години по-рано, разочарова абсолютно всички. Сега двамата американци са поели смело по същия път, който обаче ще свърши рязко, а отдолу ще има само една бездна и спомени от миналото.
