„Борбата ме научи на много неща най-вече за самия мен“.
В живота, а и в спорта, човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Но мечтите, колкото и големи и амбициозни да са, са нищо без ясен план. А днешният ни герой знае, че единствения начин планът му да проработи е чрез труд и работа.
17-годишният Дянко Дянков е деветкратен шампион на България при подрастващите генерации и едно от многото открития на СК „Берое“. Роденият в Гълъбово борец е истински доминант при 65-килограмовите, но това е съвсем очаквано и разбираемо.
Трудолюбивият юноша се е срещнал с борбата благодарение на батко му, а както се вижда и до ден днешен тази среща като че ли е била предначертана от съдбата.
Но миналите успехи си остават в миналото. Дянко тепърва започва. Успехите на родна сцена са забележителни, но медалите от елитните международни състезания са това, за което той мисли и работи.
За началото, за успехите и тренировките, за бъдещето и оценките, говори Дянко Дянков:
Дянко, привет. Къде те намираме в момента?
– Здравейте. В момента съм в Стара Загора, точно приключих вечерната тренировка.
Разкажи на читателите ни за началото ти в борбата. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?
– Започнах да тренирам в Гълъбово. Моят по-голям брат бе помощник треньор в местната школа. Той ме насочи да отида в залата и да се срещна от първо лице с този спорт. Помня, че в първата си тренировка ми показваха как да застана и да стоя на тепиха, тъй като все още не разбирах нищо от това, с което се захващах.
2021-ва бе много силна година за теб – взе два златни медала от републикански първенства за кадети. Също така завърши 5-ти на Световното и Европейското за кадети. С какво ще запомниш годината и каква оценка би си дала ти за нея?
– Да, миналата година наистина бе много добра за мен. Израстнах и смятам, че се промених към по-добро. За съжаление, не успях да взема медал нито от Световното, нито от Европейското. Но това ме мотивира още повече да търся отличие от такова състезание.
Много пъти си грабвал призове за „Най-техничен“ или „Най-атрактивен борец“. Важно ли е за теб да доминираш над противинка или всичко се свежда до победата и не толкова до начина, по който си стигнал до нея?
– За мен най-важно е да наложиш волята си над противника. Само така можеш да си подсигуриш победата. Борба от първия до последния съдийски сигнал.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш?
– Тренирам в старозагорския СК „Берое“ вече шеста година. Моят треньор е Диан Динчев. Дойдох тук, за да надградя уменията и себе си. През годините клубът е произвел много добри борци и се надявам да продължа тази традиция.
Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки? Имаш ли си хоби?
– Нямам хоби. Малкото свободно време прекарвам със семейството и приятелите. Не е лесно – всеки ден на училище и след това на тренировки.
Много от предишните ти колеги, които съм интервюирал ми споделиха, че те не са единствените борци в семейството. Дали ще е дядо, баща, майка. Има ли такъв случай в твоята фамилия и ако да, разкажи малко повече!
– В моето семейство сме аз и батко ми Ильо, който също е бил шампион на България. Той ме насочи към борбата.
Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?
– Преди всяка среща си казвам, че Бог ще ми дава сили, за да победя.
Какви цели си си поставил за 2022?
– Целите са ми отново да стана републикански шампион и да участвам на голям международен форум, но този път да се върна с медал.
На какво те научи борбата за всичките тези години?
– Борбата ме научи на дисциплина и уважение. Поглеждайки назад, тя ми помогна да науча много и за самия себе си.
Каква оценка си даваш ти за първите ти години и имаш ли дългосрочни цели?
– Самооценката ми не е висока, има още много път пред мен. Искам да не спирам да се развивам и някой ден да стъпя на олимпийския връх, това е голямата ми мечта.
Интересуваш ли се от други бойни спортове? Било то да ги практикуваш или само да ги гледаш?
– Всички бойни спортове са ми интересни, но не и да ги практикувам.
Кой е най-големият мит, който си чувал за борбата и за борците?
– Един от най-големите и странни митове, които съм чувал е, че на борците трябва да им се счупят ушите. Това изобщо не е вярно, тъй като има много успешни борци, чиито уши са здрави. Също така съм чувал, че борците били глупави, но и това е абсолютно невярно. Нашият спорт изисква постоянно мислене. Трябва да имаш тактика и много мисъл в главата си, за да надхитриш противника.
На кого и за какво искаш да благодариш?
– Благодарен съм на семейството ми за подкрепата, която винаги ми оказва. Също така искам да благодаря на всичките ми минали и настоящи треньори, които са вярвали в мен и не са ме оставяли в трудни моменти.
