„Нищо не може да те направи по-успешен в спорта от тренировките“
Това са думи на новата ни републиканска шампионка по борба при девойките Цветелина Дамянова. 19-годишната тийнейджърка спечели петата си национална титла при различните възрастови групи. Освен това, по-рано през годианта Цвети спечели и бронзов медал на международния турнир „Петко Сираков – Иван Илиев“.
Родена и израснала в Пловдив, трудолюбивото момиче е поредният добър пример за това колко важно е да дадеш, за да получиш. Особено в толкова изтезаващ и труден спорт като борбата. Но освен че доминира на тепиха, Цвети оставя следи и в един друг боен спорт – сумото.
Здравословни проблеми ѝ попречиха да бъде сред националите ни, които ще ни представляват на Европейското по борба в Рим, което започва на 27.06, но по-късно през годината Цвети ще пътува за Полша, където ще се проведе Европейското по сумо.
За началото в спорта, за съвместяването на две толкова тежки бойни дисциплини, за бъдещите планове и цели и за самооценката след първите няколко години, говори Цветелина Дамянова:
Цвети, привет. Къде те намираме в момента?
– Здравейте. Намирате ме в родния ми град Пловдив.
Разкажи на читателите ни за началото ти в борбата. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?
– Брат ми и двамата ми братовчеди бяха първите борци във фамилията. След няколко години ходене по тяхни състезания се запалих и аз по борбата. Това се случи в края на 4-ти клас та чак до ден днешен.
В средата на април спечели злато от Държавния личен отборен шампионат за девойки (68 кг). Сподели как протича подготовката ти за подобни състезания и с какво ще запомниш надпреварата в Бургас?
– Истината е, че за това състезание имах сериозни колебания. Имах здравословни проблеми и не бях добре подготвена, не знаех дали ще взема участие. Здравословното ми състояние не ми позволи да се боря на зимния шампионат и поради същата причина няма да мога да участвам на Европейското първенство за юноши в Рим. Надявам се следващата година всичко да е наред и да представлявам България на международните форуми.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какви поуки да си извади. Ти какъв извод си направи след шампионата?
– След успеха в Бургас си дадох сметка какво е да имаш талант и да знаеш как да го използваш. Без значение от резултата, който съм постигнала, следващият път винаги трябва да е по-добре и да надградя постиженията си.
Освен че си национална шампионка по борба, ти състезаваш и в сумото. Разкажи ни за тази си страст.
– Занимавам се със сумо от 6-ти клас. Харесва ми, защото чрез него разнообразявам. Сумото много ми харесва, участвала съм на европейски първенства, имам едно 2-ро и едно 3-то място. Тази година също ми предстои да участвам на Европейското в Полша през септември.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш. От колко време си там, кой е твоят треньор?
– Тренирам в СК „Атлетик“, Пловдив от началото на моята спортна кариера с личен треньор Павел Митев. Започнах да тренирам някъде на 11 години.
Уменията в борбата със сигурност ти помагат и в сумото, но има ли нещо от сумото, което да ти е от полза на тепиха?
– О, да! Със сигурност опитът от всяко състезание ми помага да съм по-уверена и в борбата, но ако говорим за техника, по-скоро борбата ми помага да се развивам в сумото.
Женската борба е на особена почит по нашите земи, но как седи въпросът с един толкова далечен за нас спорт като сумото? Къде сме в голямата картинка?
– Сумото не е особено разпространен и популярен спорт. Това важи както за България, така и за много други държави. Все пак тук имаме спортисти от няколко дисциплини, които практикуват сумо. Те често са състезатели по самбо, джудо, борба, ММА.
В бойните спортове често пъти битката с везната е също толкова жестока, колкото тази на тепиха или в клетката. Как се справяш ти с килограмите и влизането в категория и каква е твоята рецепта за успех?
– Килограмите никога не са ме притеснявали. Успявам да ги поддържам и преди състезание свалам до 2 кг. За мен най-важни са тренировките. Нищо друго не може да те направи по-успешен в спорта. Всичко се свежда до това колко пот си хвърлил в залата.
Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки? Остава ли ти време за някакво хоби?
– Ежедневието ми е доста натоварено, но все пак се опитвам да намирам време за нещата, които обичам. Не се случва толкова често, колкото ми се иска, но няма как. През свободното си време обичам да съм с любимите си хора, да карам мотор и да ходя на рибилов.
Тази година завърши гимназия. Мислила ли си с какво ще се занимаваш?
– Мисля да слевам за треньор, но от следващата година.
Суеверна ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди състезание?
– Единнственият ми ритуал е да си повтарям колко съм самоуверена.
Какви цели си си поставила за остатъка от 2022 г?
– Най-голямата ми цел за тази година ще запазя за себе си. Иначе се старая ежедневно да радвам хората, да ги карам да се усмихват и да чувстват щастливи и обичани.
Каква самооценка си даваш за първите ти години в бойните спортове и къде се виждаш след още толкова?
– Винаги съм била скептична спрямо себе си и знам, че винаги има какво още да покажа и направя. След 10 години се виждам успяла и с прекрасно семейство.
Кои са най-важните неща, които трябва да развива един човек, за да бъде успешен в борбата?
– На първо място уменията и разума си, защото борбата е изключително трудно начинание, което изисква много мисъл във всяка една секунда на тепиха.
Кои са любимите ти състезатели в борбата, било то от миналото или настоящето?
– Любимата ми боркиня е американката Хелън Марулис.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– Искам да благодаря на личния ми треньор Павел Митев за всичките години извървяни заедно. Винаги ми е помагал и ме е подкрепял във всичко. Също така искам да благодаря на всички близки хора, които са били до мен през годините и са ми давали сили да продължавам напред.
